Правната регламентация на мораторната лихва се съдържа в Закона за задълженията и договорите. Съгласно същия,  „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата."

Длъжникът е винаги в забава, когато е изтекъл определения падеж и все още не е изпълнил насрещната си престация. Ако страните не са посочили краен срок (падеж), за такъв се смята датата от получаването на покана от кредитора за изпълнение на насрещното задължение.

За да възникне законната лихва, освен, че длъжника трябва да е в забава законодателя изисква и насрещното задължение да бъде парично. Мораторната лихва е форма на договорната отговорност, специфична за паричните задължения.

Съгласно ЗЗД, размерът на законната мораторна лихва се определя от Министерския съвет.

След като длъжника изпадне в забава, той дължи мораторно обезщетение, защото кредитора неправомерно е лишен от възможността да ползва паричните си средства.

Законната лихва се начислява от първия ден на забавата до възстановяването на паричното задължение. Правото на кредитора на законна мораторна лихва възниква и без тя да е уговорена. Необходимо е само да има парично задължение и длъжника да е изпаднал в забава.

Лихвата може да възникне в следствие на правна сделка – договорна лихва ,възнаградителна лихва или без уговорка, по силата на закона – мораторна лихва . За да възникне договорна лихва, законодателя изисква тя да бъде изрично уговорена . Съгласно ЗЗД не може да се уговаря по-голям размер от този определен от Министерския съвет. Ако бъде уговорен по-голям размер, той ще се намали да законоустановения. По своята правна същност възнаградителната лихва представлява възнаграждение от длъжника за ползване на парични средства (капитал). Тя може да се определи като граждански плод, който се придобива периодично. За нейната валидност също се изисква да бъде в писмена форма.

Настоящата статия  не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

КАК ДА ОТСТОЯВАМЕ ПРАВАТА СИ , когато имаме натрупани стари задължения.

Имате стари дългове или сте наследилите стари задължения за потребена, но незаплатена  услуга към "Топлофикация София" , "Софийска вода" или мобилен оператор , и към Вас има претенции за заплащането ?

На практика цитираните дружества по всевъзможни начини правят опити да съберат вземанията си , но тъй като казусите са различни  е  необходимо своевременно да се търси правна помощ и съдействие от опитен адвокат, за да се защитят адекватно Вашите права и  интереси.

 

• При претенции на Топлофикация за стари задължения към Вас;
• При издадена срещу Вас Заповед за изпълнение на парично задължени в полза на Топлофикация;
• При заведено срещу Вас исково дело от Топлофикация;
• При издаден срещу Вас изпълнителен лист в полза на Топлофикация;
• При заведено изпълнително дело срещу Вас от Топлофикация;
• При получена покана за доброволно изпълнение от съдия изпълнител със заплаха/или вече запориране на сметките или разпродаване на имуществото Ви,за вземания на Топлофикация.

 

 

 Ако се намирате в една от гореизложените хипотези и търсите адекватно правно съдействие,не се колебайте да се свържете с мен. 

телефони:

0888806469; 0893668802

e-mail:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

   адвокат Станислава Стоянова

 

Правото на ползване е ограничено вещно право, което собственника на вещта учредява в полза на друго лице /ползвател/ при спазване на установените от закона условия. Нормативно е уредено в Закона за собствеността.
Правото на ползване се учредява с нотариален акт, който се вписва в имотния регистър в Агенцията по вписванията. Това може да бъде нарочен нотариален акт (предмет на договора е учредяване на правото на ползване) или клауза от договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот (дарение, продажба, договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане), с която се запазва право на ползване върху прехвърляемия имот или част от него в полза на прехвърлителите. При последващо прехвърляне на имота правата на ползвателя се запазват, имотът се прехвърля заедно с тях и приобретателят (купувачът) е длъжен да ги търпи, зачита и да не създава препятствия за тяхното упражняване, докато не бъдат прекратени по предвидените в ЗС начини. Правото на ползване може да бъде учредено в полза на физическо или на юридическо лице, за определен срок или пожизнено, респ. до прекратяването на юридическото лице.
По своето съдържание правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават нейните плодове, добивите от нея (реколта, наем), без тя да се променя съществено. Ползвателят има и задължения – да плаща разноските, свързани с ползването, включително местните данъци и такси; да пази и поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, без да носи отговорност за овехтяването и изхабяването й вследствие на обикновената й употреба; да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии, но само ако не е уговорено друго; да съобщава на собственика за всяко посегателство срещу имота.

Правото на ползване не може да бъде прехвърляно или отчуждавано от ползвателя. Единственият начин ползвателят да бъде заменен от друго лице или да бъде „добавено" друго лице като ползвател е настоящият ползвател да заяви отказ от правото си изцяло или частично и собственикът на имота да учреди наново право на ползване върху целия имот или част от него в полза на друго лице.

Прекратяване правото на ползване:

- ако е учредено за определен срок – с изтичането на срока;
ако е учредено в полза на физическо лице пожизнено – със смъртта на ползвателя; правото на ползване не може да бъде наследявано;
 - ако е учредено в полза на юридическо лице без да е посочен срок – с прекратяването (заличаването) на юридическото лице;
с унищожаването на имота (погиването на вещта);
ако не е упражнявано от ползвателя в продължение на 5 години;
 - ако ползвателят изрично се откаже от правото си на ползване с нотариално заверена декларация, която се вписва в имотния регистър;
 - по съдебен ред по искане на собственика.

Собственикът може да поиска от съда да прекрати правото на ползване при наличие на предвидените в Закона за собствеността предпоставки:

 - ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане;
 - ако ползвателят не изпълнява свои съществени задължения;
 - ако ползвателят съществено променя вещта.

Законовият текст акцентира върху това, поведението на ползвателя да води до значителни, съществени последици за вещта. Това означава промените, извършвани от ползвателя в имота, да застрашават целостта, вида или предназначението на имота, например двустаен апартамент да бъде превърнат в едностаен или жилище да бъде преустроено в магазин.
Важна предпоставка за образуването на съдебно дело е предупреждението, което собственикът трябва да отправи до ползвателя. Законът не установява изрично изисквания към формата на това предупреждение. Необходимо е обаче да се докаже, че ползвателят е получил предупреждението и след това е продължил противоправните си действия. Затова с оглед доказване на съдържанието на предупреждението и момента на узнаването му от ползвателя най-често в практиката се използва формата на нотариалната покана.

Искът се предявява пред районния съд по местонахождението на имота. Ако той бъде уважен, правото на ползване се прекратява от момента на влизане на съдебното решение в сила.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

 

Защо Развод по взаимно съгласие е предпочитаната процедура за прекратяване на брака?

Защото, разводът по взаимно съгласие е по-бърза и по-безболезнена за страните съдебна процедура. Това е така, тъй като съдът допуска развода, без да издирва мотивите/причините/ на молителите за прекратяване на брака. Основанието за допускане на развод е „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие" (чл. 50, СК).
Производството се инициира с писмена молба до районния съд, в която съпрузите изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Към молбата се прилага и споразумение, с което се уреждат последиците от прекратяването на брака, а именно:

• Местоживеенето на родените от брака деца;
• Упражняването на родителските права;
• Личните отношения;
• Размер на издръжката на децата;
• Ползването на семейното жилище;
• Издръжката между съпрузите, ако такава следва.
• Фамилното име след развода.

 След като съдът се увери в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на страните за прекратяване на брака и постигнатото между тях споразумение отговаря на законовите изисквания, съдът постановява решение с което прекратява брака сключен между страните и утвърждава постигнатото между тях споразумение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Предлагам на Вашето внимание правно обслужване по тази съдебна процедура, изразяваща се в консултации, изготвяне на необходимите документи, процесуално представителство пред съда.

От образуването на делото за развод до приключването  с бракоразводно решение на съда, Вие /в качеството си на доверител по договор за правна защита и съдействие/, няма да бъдете ангажирани нито с входиране на документи, нито с внасяне на държавни такси,нито редене на опашки на гишета в сградата на съда, нито търсени от съдебни призовкари за връчване на съдебни книжа.   Ваш единствен ангажимент е личното явяване пред съда на датата на съдебното заседание.

адвокат Станислава Стоянова

Тел: 0893668802; 0888806469

 

Поръчителството по кредит е сериозен финансов ангажимент и към него не бива да се подхожда безотговорно.

Поръчителството възниква по силата на договор, който се сключва в писмена форма между банката и поръчителя. След като сложи подпис под договора, гарантът няма право да се откаже, освен ако на негово място не се включи друго лице с аналогична платежоспособност. Смяната на поръчителя се извършва в писмена форма, но само след съгласие от страна на банката. Поръчителят има право и на копие от договора за кредит. Причината е, че той трябва да е запознат с размера на кредита, за който ще гарантира, със срока и месечната погасителна вноска, както и с наличието на други поръчители.
Важно е да се знае, че законът не задължава банката да информира поръчителя, ако длъжникът забави изплащането на месечните си вноски. Затова често поръчителят с изненада установява, че кредитът, който гарантира, е обявен за предсрочно изискуем и че срещу него е образувано изпълнително дело. Това става или като получи покана за доброволно изпълнение, или като установи, че заплатата или банковата му сметка е запорирана.

Всеки може да бъде поръчител стига да е способен да се разпорежда с имуществото си.Това право нямат малолетните и пълно запретените.Затова те не могат да поръчителстват.Поръчителя трябва да бъде дееспособно лице.

С други думи,  поръчителят гарантира изплащането на дълг, от който не се е възползвал и по този начин се поставя в силно неравностойно положение. В случай че длъжникът спре да плаща задължението си, то трябва да бъде поето от поръчителя. 

Поръчителят отговаря за дълга с цялото си имущество, включително с недвижимата собственост. Отговорността е в същия размер и при същите условия, както за длъжника. Когато кредитът бъде разсрочен допълнително, това не удължава отговорността на поръчителя освен ако той не се съгласи. Поръчителството не спира да действа, ако банката прехвърли вземането си на друг кредитор.

Когато един длъжник не си плаща заема в срок и банката заведе дело за предсрочна изискуемост, съдебният изпълнител може да насочи изпълнението както към длъжника, така и към поръчителя, като избора зависи от него. Независимо от закъснението, искът може да е за цялата сума по задължението.Важно е да се знае, че поръчителството предполага солидарна отговорност, т.е. поръчителят е отговорен за дълга наравно с длъжника.Това неизгодно положение може да бъде избегнато, когато в договора за поръчителство се включи клауза, уреждаща поредността на събиране на вземането. Така банката може да се обърне за плащане към поръчителя едва след като първо е насочила претенцията си към длъжника.

Когато има няколко поръчители по един и същ дълг, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Затова е препоръчително да се договори такова разделяне или пък в договора с банката поръчителството да се ограничи само за част от дълга на длъжника, а не за цялата сума.

В случай, че се наложи да платите чужд дълг, законът Ви предоставя възможността да встъпите в правата на кредитора, който сте удовлетворил, т.е. Вие ставате кредитор на длъжника, за който сте гарантирал.Имате право по принудителен ред да търсите парите си. Целта на закона е да избегне неоснователното обогатяване на длъжника.
Освен основното задължение могат да се претендират и всички разноски за покриване на дълга, включително съдебните. Важно е да се знае, че преди да погасите задължението като поръчител, задължително трябва да уведомите за това длъжника. В противен случай искът , с който трябва да си върнете парите, няма да бъде уважен. Уведомяването цели банката да не получи два пъти това, което се дължи.

Когато смятате да станете поръчители,правете това само за хора, на които наистина имате доверие. Добре е да проучите доходите, работата, платежоспособността на кредитополучателя, а също и здравословното му състояние, защото през последните години много поръчители са били принудени да покрият задълженията на свои приятели, заминали в чужбина или прехвърлили цялото си имущество на трети лица."Пораженията" върху личните отношения при отказ от поръчителство са по-малко, отколкото последиците от поемането на огромен чужд дълг.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

Когато се окаже, че притежаваните от Вас суми по банкови сметки или трудови възнаграждения са запорирани или имотите възбранени без да сте разбрали че срещу Вас е водено дело и е  постановено осъдително решение , а разбирате за това едва при връчената покана за доброволно изпълнение - ИМА СПОСОБ ЗА ЗАЩИТА, но трябва да се установи дали са налице законовите предпоставки за това във всеки конкретен случай.

Как и  защо се е стигнало до тук?

Отговор: НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ - правният режим на неприсъственото решение е често приложим способ за приключване на исковия процес в първата инстанция по искове с предявени претенции от напр: Топлофикация; Софийска вода; мобилни оператори; трудови дела и др.

Исковия процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение в две хипотези:

1/ санкционира се пасивното поведение на ответника, като иска се уважава срещу него;

2/санкционира се пасивното поведение на ищеца, като иска се отхвърля в полза на ответника.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалаване, но срещу него може да се подаде МОЛБА ЗА ОТМЯНА пред въззивния съд в едномесечен срок от връчването на самото решение. В много случаи длъжниците не получават решение , а разбират за образувано срещу тях изпълнително производство, и спрямо тях вече са приложени принудителни мерки - запори, възбрани ит.н. от съдия изпълнител.

Основания за отмяна на неприсъствено решение: Законът ги очертава в  три групи, поради които страната е била лишена от участие в делото.

I. съгласно чл.240, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябвя да докаже, че НЕ МУ Е НАДЛЕЖНО ВРЪЧЕН препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание.

Спазена ли е процедурата по връчване на книжата по делото, подлежи на проверка. Начинът на връчване на съобщенията по делото се доказва с писмени доказателства, съдържащи се в кориците на делото, които установяват официално извършеното връчване.

Обикновено, не се узнава за връчено съобщение по делото , тъй като то не е било връчено ЛИЧНО. Чести са случаите, когато връчването е извършено и ЧРЕЗ ЗАЛЕПВАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕ, а именно: когато лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Тъй като не рядко процедурите по връчване на съобщения не са спазени, следствие на което лицето не е узнало за воденото срещу него дело, има правен интерес  да се подаде МОЛБА ЗА ОТМЯНА на неприсъственото решение.

II. Основание за отмяна е НЕВЪЗМОЖНОСТ страната да узнае своевременно за връчването на препис от исковата молба или призовката поради ОСОБЕНИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. Има се предвид за случаи на връчване на книжа и призовки чрез другиго. Например: съобщението е връчено на съсед , но той не е предал съобщението на адресата, тъй като същия е отсъствал от адреса по една или друга причина и е узнал за съобщението когато вече са пропуснати предвидените в закона срокове за предприемане на процесуални действия.

III.Основание за отмяна е НЕВЪЗМОЖНОСТ  ЛИЦЕТО ДА СЕ ЯВИ ЛИЧНО ИЛИ ЧРЕЗ ПОВЕРЕНИК ПОРАДИ ОСОБЕНИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО НЕ Е МОГЪЛ ДА ПРЕОДОЛЕЕ. Такива обстоятелства са от изключително изненадващ харастер, наример: внезапно тежко заболяване; природно бедствие или непредадено съобщение връчено чрез трето лице.

След отмяната на неприсъственото решение, делото се връща на първоинстанционния съд и се провежда исково производство с участието и на двете страни, с пълно събиране на доказателства, необходими за произнасяне на съдебно решение. Възстановява се възможността на неприсъствалата страна да организира защитата си и да направи своите възражения срещу насрещните претенции.

 Важно: Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

     Адвокатската професия е специфична по своята същност. Нейното упражняване е нормативно  регламентирано и всеки адвокат е длъжен да спазва законовите изисквания.         

     В правова държава и в общество, основано върху върховенството на закона, адвокатът защитава правата и законните интереси на физически и юридически лица, които са му поверени в съответствие с действащото законодателство. Взаимоотношенията между адвокат и клиент се градят на основата на доверието. Във  всичките си дейности адвокатът не може да осъщесествява дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, възраст, лично или обществено положение, социално положение и на всякакви други признаци установени по закон.

    В писмен договор за правна защита и съдействие, се определят правомощията на адвокатът. Той е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, добросъвестно и своевременно.

Правата на клиентите са гарантирани от следните принципи:

Принципът на конфиденциалност е законово установен - всички документи и кореспонденцията с клиентите са неприкосновени и не подлежат на проверка и изземване.

Свободна комуникация - свободното и ефективно общуване с клиентите допринася значително за успешния изход на делото и  клиентите имат правото да бъдат непрекъснато информирани за развитието на техния случай.

Удовлетвореност на клиента - всеки клиент заслужава максимално компетентно и ясно да му бъде разяснено с какви правни механизми разполага съобразно конкретния казус. Максимални резултати могат да бъдат постигнати когато всички факти и обстоятелства по съществото на правния проблем бъдат споделени с адвоката, съответно предоставени необходимите документи.  Количеството професионализъм  което се прилага, е винаги еднакво и всеки клиент може да разчита на най-добрата защита на неговите права и законни интереси.

Професионализъм - практически опит, и непрестанно поддържане и  повишаване на квалификацията.

 

 

  Алкохолът е лош шофьор и търпи предвидените в закона санкции...

  Управлението  на моторно превозно средство в нетрезво състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред,е престъпление /чл.343б НК/. Наказателната отговорност на извършителя е лична. 

Вида и размера на наказанието  което се налага  за този вид престъпление се определя в  зависимост от:

• обществената опасност  на деянието;
• подбудите за извършване на този вид престъпление;
• смекчаващите вината обстоятелства;
• отегчаващите вината обстоятелства;

 Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.343б, ал1 НК  е недопустимо по закон.

 Правото на защитник е гарантирано от закона - от момента на задържането или от момента на привличането в качеството на обвиняем, разследващия полицай разяснява правата съгласно разпоредбите на НПК. Защитникът участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия.

Когато няма законова пречка, по предложение на защитникът или прокурорът се изготвя проект за прекратяване на наказателното дело със споразумение. За повече информация прочетете тук.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова