Законодателни промени относно: Споделеното родителство

Със Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 115/30.12.2025 г., са въведени нови правила в регламентацията на отношенията родители – деца и упражняването на родителските права при развод или раздяла на родителите.

Важни в съдебната практиката изменения обхваща възможността на съда да постановява в съдебно решение съвместно упражняване на родителските права.

Преди тази законодателна промяна, съвместното упражняване на родителски права се допускаше само в случай, че е постигнато изрично споразумение между родителите.

Важно е да се отбележи, че споделеното родителство е модел, който поставя в центъра най-добрия интерес на детето. То осигурява активното участие и на двамата родители в отглеждането, възпитанието и ежедневието на детето, дори когато те не живеят заедно. За децата това означава стабилност, емоционална сигурност и усещане за подкрепа от двамата най-важни възрастни в живота им. Изследванията и практиката показват, че децата, които поддържат пълноценна връзка и с двамата си родители, се адаптират по-добре емоционално и социално. Те развиват по-високо самочувствие, по-добри умения за общуване и по-лесно преодоляват трудностите, свързани с раздялата между родителите.

В този контекст споделеното родителство не е въпрос на удобство за възрастните, а на отговорност към децата. Законодателните промени, които насърчават този модел, могат да създадат по-справедлива и балансирана среда, в която децата да растат с любовта, грижата и присъствието и на двамата си родители.

Пълният текст на измененията в чл. 59 и 127 и 127а:

§ 3 Член 59 се изменя така: „Упражняване на родителските права и задължения след развода

Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се постигне във всяко положение на делото и за съвместно упражняване на родителските права и задължения, като в този случай родителите договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях. Споразумението може да бъде постигнато, включително със съдействието на медиатор. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.

(2) Когато не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно определя местоживеенето на децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права и задължения, режима на лични отношения между децата и родителите, издръжката на децата, възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това, както и мерките относно упражняването на тези права и задължения.

(3) Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях.

(4) Режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата – през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация.

(5) Родителят, при когото детето живее, съдейства на другия родител и своевременно му предоставя информация за всяко дете, уведомява другия родител предварително и представя съответен документ, когато определеният режим не може да се спази поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина и трябва да бъде променен за определен ден, седмица или друг период от време.

(6) Съдът решава въпросите по ал. 2 – 4 с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

(7) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.

(8) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и когато е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице отчуждаващо поведение, съдът изслушва и вещо лице – психолог. При наличие на отчуждаващо поведение или опасност от възникване на такова поведение, съдът определя мерки за преодоляването му, като предписва задължително поведение за родителя, изменя постановените мерки или постановява нови.

(9) По изключение, когато интересите на детето налагат това, съдът може да постанови то да живее при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. В случай че това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане“. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.

(10) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 9, като: 1. осъществяване на личните отношения между родителя и детето в присъствието на определено лице, на определено място, включително в защитена среда, осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник; 2. поемане на разходите за пътуване на детето, а когато е необходимо – и на лицето, което го придружава.

(11) В случай че обстоятелствата се изменят, включително при искане за промяна в местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима за лични отношения, ограничаване на личните контакти на детето с другия родител и неизпълнение на задълженията по ал. 5, съдът по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени режима на лични отношения и при необходимост да определи допълнителни мерки.“

§ 5. в чл. 127 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Родителите може да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, включително за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, за личните отношения с детето и издръжката му. Родителите може да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Утвърденото споразумение има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, те може да се обърнат към медиатор, с изключение на случаите на домашно насилие, или да отнесат спора до районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.“ 3.

В ал. 4 думите „по чл. 59, ал. 8“ се заменят с „по чл. 59, ал. 10“.

§ 6. Член 127а се изменя така: „Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина

Чл. 127а. (1) Когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, не са уредени съгласно чл. 51, 59 и 127, и родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

(2) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, са уредени съгласно чл. 51, 59 и 127, но е налице промяна в обстоятелствата.“ …

§ 12. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 322: а) алинея 2 се изменя така:

„(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се разглеждат исковете за упражняване на родителските права и личните отношения, като се прилага чл. 59 от Семейния кодекс, както и за издръжката на децата и ползването на семейното жилище, когато има ненавършили пълнолетие деца. С тях може да се предявят и искове за издръжката между съпрузите и фамилното име, както и за ползването на семейното жилище, когато няма ненавършили пълнолетие деца.“

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

Предлагам експертно правно съдействие и защита по дела за родителски права, изразяващи се в консултации, изготвяне на необходимите документи, процесуално представителство пред съда.

Тел: 0893668802; 0888806469

адвокат Стоянова