Споразумение за развод по взаимно съгласие

 

Разводът по взаимно съгласие е по-бърза и емоционално по-безболезнена за страните съдебна процедура. Това е така, тъй като съдът допуска развода, без да издирва мотивите/причините/ на молителите за прекратяване на брака. Основанието за допускане на развод е „сериозното и непоколебимо взаимно съгласие" (чл. 50, СК). Производството се инициира с писмена молба до районния съд, в която съпрузите изразяват съгласието си за прекратяване на брака, което съгласие следва да се потвърди и лично в съдебно заседание. Към молбата се прилага и споразумение, с което се уреждат последиците от прекратяването на брака.

Споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд е с договорен характер. Разнородният характер на въпросите, които задължително съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна природа на отделните негови части.

В частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата споразумението е израз на правомощието на родителите като носители на родителските права и задължения сами да определят след развода при кого от тях да живеят децата, на кого се предоставя упражняването на родителските права, начинът и формата на осъществяване на личните отношения и размерът на дължимата от всеки родител издръжка.

Важно е да се отбележи, че уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението. В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на Семейния кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства. Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични средства в придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и обратно – да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод.

Следва да се има предвид и следното: При утвърдено от съда споразумение и при настъпване на промяна в обстоятелствата по отношение упражняване на родителските права, закона дава възможност въпросите касаещи местоживеене на дете, размер на присъдена издръжка, лични контакти на неотглеждащия родител с дете да бъдат пререшавани от съда въз основа на искова молба на заинтересованата страна.

 

адвокат Станислава Стоянова