Обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука
За да възникне отговорност за обезщетение при трудова злополука, трябва да се установи настъпването на съответния осигурен социален риск – „трудова злополука”, което се извършва по реда на Кодекса за социално осигуряване.
Трудовата злополука и професионалната болест са осигурени социални рискове. Само при осигурените социални рискове „трудова злополука” и „професионална болест” има връзка с изпълняваната от работника/служителя работа и възможността за увреждането на живота и здравето му.
При настъпването на осигурен социален риск – трудова злополука, настъпва задължение за изплащане на обезщетение при трудова злополука.
Основанието на задължението за изплащане на обезщетение при трудова злополука е именно реализиралият се в действителност осигурен социален риск.
Какво е легалното определние на трудовота злополука: Трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО /Кодекс за социалното осигуряване/ е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;
2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;
3. мястото за получаване на възнаграждение.
Тези три случай представляват така наречените приравнени на трудовите злополуки случаи, но при тяхното настъпване също се дължи обезщетение при трудова злополука.
Не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
За наличието на вреди, законът възприема следните три състояния:
• временна неработоспособност
• трайно намалена работоспособност (инвалидност)
• смърт
Следователно трудова злополука е налице винаги, когато във връзка с работата се стигне до увреждане на здравето, причинило временна неработоспобност, инвалидност или смърт.
Уведомяване за трудова злополука
За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на осигурителя или упълномощено от него длъжностно лице.
За всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност, ръководителя на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице уведомява незабавно:
- териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
- териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”;
- органите на прокуратурата;
- други компетентни органи.
Незабавното уведомяване може да се извърши чрез устно съобщаване по телефон или чрез отправяне на писмено съобщение чрез електронна поща или факс.
Длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО, издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.
Срокът за издаване на разпореждането е 14 дни от деклариране на злополуката. Когато се открива производство по разследване или се налага събиране на допълнителни доказателства за съществени обстоятелства, разпореждането се издава до един месец от деклариране на злополуката.
При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането се издава в 14-дневен срок от получаване на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Разпореждането се връчва на осигурителя и на осигурения или неговите наследници.
След влизане в сила на разпореждането на длъжностното лице от НОИ за трудов характер на злополуката, пострадалият може да сезира компетентния съд с искане за обезщетение на наимуществените вреди.
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Следва да се посочи, че задължителната застраховка „Трудова злополука” по правило не покрива неимуществените вреди от увреждането, които на общо основание са в тежест на работодателя и се присъждат на работещия или неговите наследници по реда на исковото производство /образуване и водене на дело/.
Съгласно закона и съдебната практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства във всеки конкретен случай, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Тъй като те не са описани в закона, често остават неясни за пострадалите при трудова злополука, поради което считам за нужно с цел внасяне на яснота да ги посоча максимално конкретно:
Каква е тежестта на увредата - създаване на временна или постоянна опасност за живота и здравето;
Колко на брой и какви по вид медицински интервенции са проведени за възстановяване на здравето на пострадалия, в каква степен и интензивност са засегнали организма му;
Какъв период от време продължава лечението и отделните негови фази, каква е активната и пасивната ангажираност на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и долекуването – рехабилитация, поддържаща терапия, медикаментозно лечение и др;
Очаква ли се възстановяването да бъде с дефинитивен характер (окончателно и невъзвратимо), с прогноза за пълно възстановяване или за частично възстановяване, както и времето, необходимо за това;
Какви са физическите, психическите и емоционални травми от увреждането, при протичане на възстановителния процес съобразно типичното развитие на болестта и спецификите при конкретния пострадал и тяхната продължителност;
В кой етап от личностното развитие на пострадалия /на каква възраст/, последният е подложен на здравословно и психическо изпитание – в зряла възраст или като дете, което е с още неукрепнала личностна и ценностна система и капацитет за справяне с проблемите и в явен риск за бъдещото развитие или в напреднала възраст, когато е вече възприет определен устойчив стереотип на поведение и когато промените са по-застрашаващи, приемат се по-тежко и възстановяването е по-бавно и неустойчиво;
Причинени ли са изменения в личността на пострадалия – краткотрайна, дълготрайна или постоянна отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия, в отношението му към близки, роднини и приятели, в неговото самочувствие в ежедневието, в семейството и на работното място.
При настъпила смърт – отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа.
Конкретният размер на обезщетение за неимуществени вреди зависи от критериите, посочени по-горе.
Относно съдебните разноски:
Съдилищата не събират държавни такси за образуване на дело по исковете за обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, а разноските се внасят от бюджета на съответния съд.
Адвокатското възнаграждение, както и начина на плащането /изцяло или на вноски/ се договоря в договор за прани услуги.
Други разходи по делото са най-често свързани с допуснати от съда и изготвени от вещи лица експертизи по делото, които установят факти и обстоятелства от съществено значение за изхода /съдебно решение/ на самото дело.
Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен, поради което моят съвет е своевременно да се търси правна помощ от опитен адвокат.
Имам практика по дела за неимуществени вреди при трудова злополука и мога да Ви бъда полезна.
Не се колебайте да се свържете с мен както за консултация, така и за образуване и водене на дело!
Адвокат Станислава Стоянова
Тел. за контакт: 0893668802; 0888806469