- Кой и кога може да предяви съдебна претенция за това?

Съгласно действащото законодателство и съдебна практика при развод /по взаимно съгласие /, съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака или  съдът служебно постановява /при развод по исков ред/при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права.

Родителят, на когото не са предоставени родителските права има право да поддържа лични отношения с детето/децата,  определени в бракоразводното решение, има възможност както да  упражнява възпитателно въздействие , така и  да следи за възпитанието на детето/децата, както и начина  по-който другият родител упражнява поверените му функции.

Възниква въпроса: Кога родителят на когото не се предоставени за упражняване родителските права, има правна възможност да иска от съда  промяна на режима на родителски права ?

Отговор: Ако обстоятелствата при които са предоставени за упражняване родителските права се изменят.

С други думи:

• възпитателските качества на родителят и полаганите до момента грижи и отношение към детето/децата рязко са се влошили;
• привързаността на детето/децата към него e видимо намаляла;
• материалните възможности са крайно недостатъчни за задоволяване на нуждите на детето/децата ;
• промяна на местоживеенето на детето/децата по изрично негово/тяхно желание.

При наличие на горепосочените обстоятелства, родителят на когото не се предоставени за упражняване родителските права, има правна възможност да иска от съда  промяна на режима на родителски права .

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Съгласно българското действащо законодателство:"Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето“.

Когато упражняването на родителските права на детето са предоставени за упражняване от единия родител, то другия е длъжен да заплаща издръжка в определяния от съда размер.  В Семейния Кодекс  е определен и минимален размер на издръжка, а именно „една четвърт от минималната работна заплата“ . Към настоящия момент минималния размер на издръжка на едно дете е в размер на 140.00/сто и четиредесет/лева.

Важно е да знаете, че ако размера на присъдената издръжка на Вашето дете е под този размер, то имате право да поискате от съда да увеличи размера на присъдената издръжка.

 Съдебното производство следва да се инициира  по молба на заинтересованата страна, а именно : детето чрез неговия законен представител /родителя на когото е поверено упражняването на родителските права/ и се води срещу родителя, който дължи издръжка.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

За повече информация по Вашия конкретен казус и за завеждане на дело за увеличаване на размера на издръжка, заповядайте в кантората на адвокат Станислава Стоянова.

На практика топлофикационното дружество по всевъзможни начини прави опити да събере вземанията си и към момента дава възможност извънсъдебно да се разреши спора, но тъй като казусите са различни , съответно и клаузите в споразумението при всеки отделен случай са различни, поради което  е  необходимо своевременно да се търси правна помощ, за да се защитят адекватно правата и  интересите .

Решението дали да сключите или не конкретно споразумение
следва да бъде взето въз основа на клаузите съдържащи се 
в същото.
Ако по една или друга причина считате, 
че предложеното споразумение не защитава 
Вашите права и/или интереси,
имате право да не подписвате същото.

Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен, поради което моят съвет е своевременно да се търси правна помощ. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Съгласно действащото българско законодателство: въпросите, свързани с пътуване на дете/деца в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.

Освен това, двамата родители /заедно или поотделно/трябва да изготвят и нотариално заверена писмена декларация, с която дават съгласие детето да напусне пределите на държавата.

При липса на една или няколко от визираните по-горе изисквания на закона, детето/децата на практика се оказват в невъзможност да пътуват извън границите на Р.България.

Когато някой от родителите откаже да даде съгласие за пътуване на детето/децата  извън граница, или просто не може да бъде намерен, то неговото съгласие може да бъде заместено единствено от съдебно решение. Компетентен да разгледа иска е районният съд по настоящия адрес на детето/децата. 

Родителят сезирал компетентния съд следва да докаже по безспорен и категоричен начин, че исканото разрешение за издаване на документ за самоличност - паспорт, по смисъла на чл. 38, ал.1, т.8 от ЗБДС, както и разрешение за пътуване извън пределите на Р.България  е в интерес на детето.

Поводи за пътуване на дете/деца извън територията на Р.България най -често са: екскурзии, гостувания при близки роднини, състезания, олимпиади и др.

 Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Съгласно чл.61 СК : "Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване."

Житейска хипотеза: По време на брака съпрузите са фактически разделени и всеки от тях живее свой собствен живот. Съпругата забременява от мъж различен от законния съпруг. Впоследствие двамата съпрузи прекратяват сключеният между тях брак, но раждането на детето се случва преди изтичане на триста дни от влизане в сила на съдебното решение прекратяващо брака и в Акта за раждане за баща на детето е вписан бившия съпруг.

В такава ситуация е важно да се знае, че:

• Майката разполага с правна възможност да предяви иск за оспорване на бащиство  и да оспори, че съпругът  е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.;
• Ако горепосоченият едногодишния срок е изпуснат по една или друга причина от майката, детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие;
• Закона допуска бившия съпруг на майката  да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Важно: Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната да заведе иска. 

Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Внуците носят любов, енергия, оптимизъм, смях и възвръщане на усещането за младост на своите баба и дядо. В същото време те  отвръщат с грижа, знания, стабилност и подкрепа, което дава възможност за пълноценни и емоционално наситени отношения, на които детето се учи и ще пренесе в общуването си с всички хора, които ще срещне през живота си.

 

Важно: Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Фактическото съпружеско съжителство е често срещан житейски избор.

Когато по време на фактическо съпружеско съжителство е родено дете/деца  и е последвала раздяла между родителите е необходимо да се регулират определени правни последици от прекратяването  на съпружеското съжителство– напр., упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие родени по време на съпружеското съжителство дете/деца ; режима на лични отношения на родителите с детето/децата; задълженията за плащане на издръжка  и нейния размер и т.н.

Съгласно Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Имат правна възможност да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди постигнатото споразумение.

Когато родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Реабилитацията заличава осъждането и отменя последиците, които законите свързват със самото осъждане. С други думи: лицето, което е реабилитирано, се третира по-нататък като „неосъждано".

Реабилитацията настъпва:

• по право;
• по съдебен ред.

Реабилитация по право е възможна в случаи, свързани с условно осъждане, по-леки престъпления и престъпления, извършени от непълнолетни.

Когато реабилитация не може да настъпи по право, но наказанието е изтърпяно и в случаите когато има такива, причинените вреди са обезщетени, а наложените глоби – платени, съдът може да постанови реабилитация. В тези случаи, съдът прави конкретна преценка относно цялостното поведение на дееца и трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.

Необходимо е да се подаде молба за реабилитация пред компетентния съд ведно с препис от присъдата; Доказателства, че са налице всички условия, които законът изисква; Вносна бележка на платена държавна такса.

Молбата се разглежда от съда в съдебно заседание, на което призовава молителя. В заседанието участва и прокурор.

Съдът се произнася с определение, с което:

• Реабилитира лицето като заличава осъждането и отменя последиците, които законите свързват със самото осъждане;
• Отхвърля молбата за реабилитация.

Определението подлежи на обжалване пред горестоящ съд в 7-дневен срок от постановяването му.

Когато молбата за реабилитация бъде отхвърлена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година след постановяване на определението.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

Отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване.

Когато задълженията на наследодателя надхвърлят значително стойността на имуществото, което е оставил в наследство / например: задължения към държавата, към общини, към юридически или физически лица/, отказът от наследство е логичен и разумен акт.

Процедура: съгласно Закона за наследството,  с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството.   В заявлението ясно и недвусмислено следва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното от наследодателя наследство.За да се направи отказ, наследникът не трябва преди това да е приемал наследството по какъвто и да е начин – изрично или мълчаливо, например: да плаща данъци на имущество от наследствената маса, да декларира  наследството, да погаси задължения на наследодателя и т.н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството и отказът му става недействителен.

Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът, на който и да е от тях. В същото време частта на този, който се е отрекъл от наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Отказът от наследството се вписва в особена за това книга,след като се разгледа от съдия. Отказалият се от наследство получава  Удостоверението за отказ от наследство.

Важно:Веднъж направен отказът от наследство не може да се отменя. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се освобождава и от всички негативи на наследството.

 Няма предвиден в закона срок за отказа от наследство, но следва да се съобрази, че отказ от наследство е възможен, само ако наследникът вече не го е приел – изрично или чрез конклудентни действия.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 Жертва на домашно насилие може да бъде както жена,така и мъж, български гражданин или чужденец, пълнолетно или непълнолетно лице. Актът на домашно насилие е вид противоправно деяние като последици от него могат да имат различен характер.С оглед степента на увреждане на пострадалия се прилагат и различни правни средства за защита,например образуване на наказателно производство, ако деянието съставлява престъпление.

Поняте за домашно насилие

Домашно насилие е всяко действие, което представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Процедурата по защита срещу домашното насилие

Компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия
адрес на пострадалото лице.Началото на производството се поставя с писмена молба, подадена в срок  -  едномесечен и започва да тече от момента на извършване акта на насилие. Такава молба може да подаде лице, което е навършило 14 години; брат, сестра или родител на пострадалото лице; настойник или попечител на пострадалото лице, както и директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

След този срок лицето губи правото си да търси образуване на производство за защита на това основание. Молбата трябва да  е писмена и да  съдържа:

• имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
• имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
• данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
• подпис

Към молбата се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. Хубаво е да има и свидетел – съсед, роднина, приятел, колега. Доказателство е и медицинско свидетелство, ако акта на насилие е бил физически или сексуален. Важно е да знаете, че съгласно чл.4, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. Доказателство са също и протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; протоколи или други документи от МВР, свидетелстващи за извършено домашно насилие.Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.

Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Законът предвижда в деня на постъпване на молбата съдът да насрочи открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30дни.Съдът се произнася с решение в открито заседание.

При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита,с която налага една или повече мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.

Решението и заповедта се връчват на страните. Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда,постановил решението, с препис за другата страна.Към жалбата може да се приложат и нови доказателства. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.Окръжният съд разглежда жалбата в 14- дневен срок в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение по същество,с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед. Решението на окръжния съд е окончателно. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Родител може да бъде лишен от родителски права - когато самото му поведение представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, както и когато БЕЗ ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. И не само трайно не полага грижи за детето, но и не търси контакт и не участва по какъвто и да е начин в живота му. Няма нито финансов, нито морален или емоционален принос в развитието и възпитанието на детето и изцяло е пренебрегнал родителските си задължения.

  Връчването на покана за доброволно изпълнение е онзи момент, в който длъжникът разбира, че срещу него е образувано дело при частен или държавен съдебен изпълнител. Това означава, че кредитора /например: Софийска вода;банка и др./ по силата на влязло в сила съдебно решение се е снабдил с Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство.

Имате стари дългове или сте наследилите стари задължения за употребена, но незаплатена  услуга , и към Вас има претенции за заплащането ?

 Задължението за издръжка от родителите спрямо децата си под 18 години е безусловно.

Критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от възможностите на родителят, като минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В закона е посочен единствено минималният размер на издръжката и съдът не може да слезе под него. Тя е равна на 1/4 от минималната работна заплата.

Правото на издръжка е право на детето,и двамата родители дължат издръжка. Еднакви права имат брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца - до навършване на пълнолетие. Когато децата живеят при трето лице без съдебно решение, то може да търси издръжка от тяхно име, ако бъде определен за особен представител, а ако не -с иск по чл. 59 ЗЗД;
- при развод съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.При това до навършване на пълнолетието на детето, т.е. до 18 години.

Двамата родители дължат издръжката, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка дори и на пълнолетни деца, ако доходите не им достигат. Това важи, когато те учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Има една уговорка, че в тези случаи издръжката "се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите".

Молбите до съдебните органи се подписват от името на родителя като законен представител на детето (когато то е малолетно - до 14 години) или от детето със съгласието на родителя му (когато е непълнолетно - между 14-18 г-годишно).

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

Съгласно чл. 49 от Семейния Кодекс: развод поради разстройство на брака е процедура, с която се

Изпълнителен лист е съдебен акт, който удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжника /за предаване на имот, плащане на сума, премахване на незаконна постройка и пр./ и задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, в което да се реализира това право.
Докато е висящо/образувано и неприключило/ изпълнителното дело, давностен срок по изпълнителния лист не тече.
От момента, в който изпълнителното дело е прекратено поради бездействие на взискателя или поради друга причина, започва да тече давност върху изпълнителния лист - 3 години. С изтичането на този давностен срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност.

За погасителна давност  НЕ се следи служебно, а Длъжникът е този, който трябва да се позове на погасителна давност.

Когато е образувано ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, закона дава право да защитите своите права и интереси чрез подаване на отрицателен установителен иск срещу кредитора пред компетентния съд, с искане за постановяване на съдебно решение, че не дължите сумите, произтичащи от погасения по давонст изпълнителен лист. Закона дава право да поискате и обезпечение на предявения иск , /например:с обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело/. Когато съда постанови изтеклата погасителна давност на изпълнителния лист в съдебното решение , след влизането му в сила - изпълнителното дело се прекратява.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен.

адвокат Станислава Стоянова

   Когато длъжникът получи Заповед за изпълнение на парично задължение е важно  да се прецени:

    Има ли погасен по давност период от време или не ?
    В случай, че има погасен по давност период от време , се подава възражение в 14 дневен срок от получаване на Заповедта за изпълнение. Възражението е по образец и не е задължително да бъде мотивирано. Съдът ще даде едномесечен срок на заявителя / Софийска вода;Топлофикация;др. / да заведе искова молба до съда и да потвърди вземането си с влязло в сила съдебно решение.

    В случай че няма погесен по давност период от време, по-добре е да не се подава възражение, защото това би оскъпило още повече дълга. При такава ситуация е препоръчително :

• Да се плати в двуседмичен срок и да се представят доказателства за това по делото, по което е издадена заповедта;
• Когато няма възможност да се плати цялата сума, е необходимо да се отиде в съответнотото дружество за битови услуги, банка и т.н. и да са подаде молба за изготвяне на индивидуален план за отсрочване или разсрочване плащането на дължимата сума.

Времето играе съществена роля в живота ни. В правото то се нарича срок.
Съгласно чл.111 от Закона за задълженията и договорите, с изтичане на тригодишна давност се погасяват:

•  вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
•  вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
•  вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Понятието Погасителна давност: период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран
принудително.
Понятието Периодични плащания , се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви/тълкователно решение на ВКС от 2012г.. Такива са помесечните ни задължения като ползватели на услуги от Топлофикация, Софийска вода, Електроразпределителни дружества, както и за други комунални услуги.

Кога задължението е погасено по давност?
С изтичането на 3 годишната погасителна давност се погасява не самото задължение, а възможността на кредитора да го търси по принудителен ред. За погасителната давност обаче съдът не следи служебно, а следва да се направи възражение от страна на длъжника в установените за това срокове. Възражението за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен, поради което моят съвет е своевременно да се търси правна помощ.

адвокат Станислава Стоянова

Споразумение за решаване на делото в досъдебна фаза на наказателното производство.

След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника, се изготвя споразумение за решаване на делото. Изготвеното споразумение трябва да съдържа всички реквизити, така като са посочени в чл.381,ал.5 и ал.6

Защо Развод по взаимно съгласие е предпочитаната процедура за прекратяване на брака?