Арбитраж

Арбитражното производство е уредено от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА) и от международните и двустранни споразумения, по които РБ е страна.

Арбитражното производство е извънсъдебен способ за разглеждане и решаване на граждански имуществен спор със сила на пресъдено нещо от арбитър, определен от страните по спора по взаимно съгласие в писмено споразумение, с което те възлагат на арбитри да решат всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно имуществено правоотношение.

В арбитражното споразумение се определят по взаимно съгласие:

• мястото на арбитража;
• процедурата;
• езика - ако една от страните е с местожителство или седалище в чужбина, страните могат да се споразумеят на кой език/езици ще се води делото;
• приложимия закон- арбитражния съд решава спора, като прилага избрания от страните закон, в случаите когато българското право не е приложимо.

Правните последици на арбитражното решение са приравнени с тези на съдебното решение. То има сила на присъдено нещо и конститутивно действие. Влязлото в сила арбитражно решение е изпълнително основание, въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист.

Страни по арбитражното производство могат да бъдат български и чуждестранни физически и юридически лица. Страна по международния търговски арбитраж може да бъде и държава или държавно учреждение.
Арбитраж не се допуска по брачни искове, искове за произход, осиновяване, по спорове, свързани с дружествено право, спорове за вещни права или владение върху недвижим имот.

Предимства на арбитража:
Арбитражът е по-бърз, защото е едноинстанционен. Неговите решения не подлежат на обжалване – те се атакуват само по исков ред, при наличие на точно определени в закона основания.
Арбитражът е доброволен способ – подсъдността му е по волята на страните. АС разглежда спорове, които са му възложени с арбитражно споразумение. Избягвайки компетентността на държавните съдилища, страните поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, към който имат доверие. Те сами избират арбитри и определят кое право ще бъде приложено за разглеждане и решаване на спора.

Бързината, която предлага арбитражното производство е свързана с това, че правният спор се разглежда само на една инстанция. Този подход обаче крие рискове, свързани с евентуалното наличие на пороци в арбитражното решение, и трябва да се използва изключително внимателно.

Правната уредбата на арбитража в ЗМТА силно ограничава възможността на страните да търсят корекции на допуснатите в едно арбитражно решение грешки. Дори и съдържащ пороци, водещи до нищожност, този акт остава в сила и е валидно изпълнително основание. Затова преди да се подпише под арбитражна клауза, всеки трябва първо добре да обмисли готов ли е да пожертва защитата, която му предоставя класическото правосъдие, в замяна на бързината, с която го изкушава арбитражното производство.

Когато арбитражният съд е постановил неправилно решение, то не може да се отмени. В Решение № 168 от 17.01.2013 г. ВКС отбелязва, че дори да има допуснато нарушение от страна на арбитражната юрисдикция при преценката на доказателствата и нарушението да е довело до неправилност на арбитражното решение,то това не обуславя отменителното основание на чл. 47, т. 3 ЗМТА. Причината за това е, че гражданският съд няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт, а е ограничен само в рамките на проверката, посочена в ЗМТА.
Материалноправната легитимация на страните произтича от принадлежността на спорното право, поради което липсата й води до неоснователност на иска, поради несъществуване на претендираното правоотношение, или поради това, че други страни са негови субекти. Това правило обаче не важи за арбитражното производство. В своето Решение № 111 от 04.10.2013 г. ВКС постановява, че произнасянето на арбитражния съд по основателността на иска не представлява основание за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА. По този ред не може се проверява правилността на арбитражното решение. Съдът също така заключава, че взети в своята цялост отменителните основания не включват дори евентуално допуснати от арбитражния съд нарушения на материалния или процесуален закон.

 

Настоящата статия има за цел да Ви информира за основни моменти от арбитражна процедура и не представлява правен съвет.

адвокат Станислава Стоянова