Задължения на собствениците, ползвателите и обитателите в етажната собственост.

etajnasobstvenost

Етажната собственост е специфична правна форма на съжителство, при която отделни самостоятелни обекти (жилища, офиси, търговски площи, гаражи) принадлежат на различни лица, а конструктивните елементи, общите инсталации, стълбищата, коридорите, покривът и дворното място представляват общи части, неделимо свързани с правото на собственост. За нормалното функциониране, безопасността и текущото обслужване на сградата етажната собственост приема и изпълнява годишен бюджет за приходите и разходите.

Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) и Законът за собствеността (ЗС) установяват строг и детайлен регламент за разпределението на финансовата тежест между лицата, които притежават или използват самостоятелни обекти в сградата. Практиката показва, че основните спорове възникват именно поради смесване на различните видове разходи и грешното им разпределение между собственици, ползватели и обитатели.

 Разграничение между задълженията на собственици, ползватели и обитатели

Законът ясно разграничава правния статус на лицата в сградата (чл. 6 ЗУЕС):

  • Собственици: Те носят пълната имуществена отговорност за сградата. Собствениците са задължени да заплащат разходите за управление и поддържане, вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, разходите за извършване на необходими, неотложни или полезни ремонти, реконструкции и подмяна на общи инсталации (съразмерно с притежаваните идеални части от общите части), както и да изпълняват решенията на общото събрание (чл. 6, ал. 1, т. 8–10 ЗУЕС).
  • Ползватели (титуляри на ограничено вещно право на ползване): Ползвателите имат задължението да понасят разходите за текущо управление и поддържане на общите части. По силата на чл. 6, ал. 2 ЗУЕС те не дължат разходи за основни ремонти и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, освен ако в договора им със собственика изрично не е уговорено друго.
  • Обитатели (наематели и лица, пребиваващи на лично или друго основание): Обитателите дължат единствено заплащането на текущите разходи за управление и поддържане на общите части на сградата (чл. 6, ал. 3 ЗУЕС). Те нямат законово задължение да участват във финансирането на ремонти, обновявания и във фонд „Ремонт и обновяване“.

 Разходи за управление и поддържане на общите части 

Текущите консумативни разходи се делят на две основни групи съгласно § 1, т. 11 и т. 11а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУЕС:

  • Разходи за управление: Включват разходите за консумативни материали, необходими за осъществяване дейността на управителния съвет (управителя), касиера и контролния съвет (контрольора), включително канцеларски материали, пощенски и банкови такси, разходи за свикване и провеждане на заседанията на общото събрание (наем на зала, хартия, разпечатване), както и гласуваните възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и на касиера.
  • Разходи за поддържане: Включват разходите за електрическа енергия за осветление и асансьори, вода за общите нужди, топлоенергия за общите части, абонаментно обслужване и технически прегледи на асансьорната уредба, почистване на стълбища и коридори, разходи за портиер, дезинсекция и дератизация, осигуряване на противопожарната безопасност, както и разходи за текущи дребни ремонти по подмяна на консумативи и оборудване (крушки, секретни патрони, брави, стъкла на прозорци и входни врати). Тук се включва и възнаграждението на професионален управител или фирма за поддръжка, когато дейностите са възложени с решение на общото събрание по чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.

Правила за разпределение на текущите разходи:

  • Общ принцип (поравно на лице): По силата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и поддържане се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят.
  • Необитавани имоти и отсъствие: За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходи за управление и поддържане в размер като за един обитател (чл. 51, ал. 1, изр. второ ЗУЕС). Съдебната практика на Върховния касационен съд (ВКС) категорично приема, че нормата на чл. 51 ЗУЕС има императивен характер и общото събрание не може по своя воля да лишава собствениците на необитавани имоти от това законово облекчение, нито да им начислява пълни такси при доказано неползване на имота.
  • Деца под 6-годишна възраст: Освободени са от заплащане на разходи за управление и поддържане (чл. 51, ал. 2 ЗУЕС).
  • Домашни любимци: За всяко куче или друго животно, което подлежи на извеждане, се заплащат разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване и абонамент за асансьор в размер като за един обитател (чл. 51, ал. 7 ЗУЕС).
  • Обекти с търговско предназначение или дейност: Собственик, ползвател или обитател, който упражнява търговска дейност или свободна професия в сградата, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходи за управление и поддържане в размер от трикратния до петкратния размер, определен с мотивирано решение на общото събрание (чл. 51, ал. 5 ЗУЕС). Ако обектът разполага със самостоятелен вход, извън общите части на сградата, се заплаща обичайният размер за един обитател (чл. 51, ал. 6 ЗУЕС).
  • Алтернативни начини на разпределение (чл. 51, ал. 9 ЗУЕС): Общото събрание може с мнозинство не по-малко от 51 на сто идеални части от общите части (чл. 17, ал. 2, т. 8 ЗУЕС) да приеме решение текущите разходи да се разпределят: 1) поравно според броя на лицата; 2) съобразно процента идеални части от общите части; или 3) поравно на самостоятелен обект (апартамент/ателие/офис). При избор на разпределение по лица, собственикът на необитаем обект отново заплаща поддръжката като за един обитател.

Разходи за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство 

За разлика от текущата поддръжка, разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция, преустройство и подмяна на общи инсталации (ВиК, електро, отоплителна) са в тежест единствено на собствениците на самостоятелни обекти (чл. 48, ал. 3 ЗУЕС). Те се разпределят задължително съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, а не поравно на брой обитатели или на апартамент.

Законът класифицира ремонтите на няколко категории:

  • Необходим ремонт: Дейност за привеждане на общите части или инсталациите в състояние на техническа пригодност съгласно нормативите (вкл. ремонт на покрив, отстраняване на течове, укрепване на тераси и общи стени). При необходим ремонт управителят/УС незабавно осигурява финансови средства от фонд „Ремонт и обновяване“, а общото събрание утвърждава разходите въз основа на разходооправдателни документи (чл. 48, ал. 5 ЗУЕС).
  • Неотложен ремонт: Спешни дейности за предотвратяване на непосредствено разрушаване или отстраняване на внезапно настъпили аварии, заплашващи сигурността, живота и здравето на хората (чл. 49 ЗУЕС). Средствата се отпускат незабавно с решение на управителя/УС. При липса на средства незабавно се свиква общо събрание, а при пасивност на етажната собственост кметът на общината издава заповед за извършване на ремонта за сметка на собствениците.
  • Извършване на ремонт от отделен етажен собственик: Всеки собственик може да извърши със собствени средства необходим ремонт, ако е уведомил управителя и в едномесечен срок не е свикано общо събрание (чл. 48, ал. 6 ЗУЕС). В този случай направените разходи му се възстановяват с решение на общото събрание или се прихващат от дължимите от него бъдещи вноски. Ако етажната собственост откаже да възстанови сумите, извършилият ремонта собственик има право да предяви осъдителен иск срещу останалите собственици пред районния съд (чл. 48, ал. 7 ЗУЕС).

 Фонд „Ремонт и обновяване“ 

Фонд „Ремонт и обновяване“ е целеви финансов инструмент, чието създаване е законово задължително за всяка етажна собственост. Основните правила за неговото функциониране са следните:

  • Задължени лица: Вноските във фонда са изцяло за сметка на собствениците на самостоятелни обекти.
  • Размер на вноските: Размерът се определя с решение на общото събрание съобразно идеалните части на всеки собственик, но законовият минимум е не по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната за всеки отделен собственик месечно (чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС).
  • Сметка със специално предназначение: Средствата се събират в банкова сметка със специално предназначение на името на етажната собственост или на председателя на управителния съвет (управителя).
  • Целеви характер: Набраните средства могат да се разходват единствено за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, подмяна на инсталации и съоръжения, мерки от техническия паспорт и изрично гласувани от общото събрание разходи, свързани със запазването и обновяването на сградата (чл. 50, ал. 4 ЗУЕС). Разпореждането със сметката се извършва от управителя само въз основа на предварително решение на общото събрание (чл. 50, ал. 5 ЗУЕС).

Полезни разходи и извършване на подобрения в общите части

Полезни разноски (§ 1, т. 12 ДР на ЗУЕС) са тези разходи, с които се увеличава стойността и функционалността на сградата (напр. поставяне на видеонаблюдение, изграждане на контрол на достъпа с чипове, луксозно декориране на фоайета, оформяне на градински кътове и детски площадки в прилежащия терен, монтиране на фотоволтаици за общите нужди).

За извършването на полезни разходи законът поставя специални изисквания:

  • Квалифицирано мнозинство: Решението на общото събрание за извършване на подобрения задължително се взема с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите части на сградата (чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС).
  • Разпределение: Полезните разноски се разпределят между собствениците съразмерно с техните идеални части от общите части (чл. 41 ЗС).
  • Извършване на подобрения без решение на Общото събрание: Съгласно константната практика на Върховния касационен съд (ВКС), ако отделен етажен собственик извърши подобрения в общите части без предварително решение на общото събрание, но със знанието и без изричното противопоставяне на останалите, той има право на обезщетение по правилата за водене на чужда работа без пълномощие (чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите – ЗЗД) до размера на тяхното реално обогатяване, стига работата да е предприета уместно. Ако подобренията са извършени въпреки изричното несъгласие на останалите собственици, отговорността се търси на плоскостта на неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД). Подобрения и нововъведения без практическо значение не подлежат на възстановяване.

 Правни механизми за принудително събиране и съдебно представителство

Неизпълнението на финансовите задължения от страна на отделни съседи нарушава функционирането на цялата сграда. Законодателят е предвидил облекчен и бърз съдебен ред за събиране на дължимите суми:

 Заповедно производство по чл. 410 от ГПК:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни в срок решение на общото събрание за заплащане на текущи вноски или целеви средства за ремонт, председателят на управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) пред районния съд. Към заявлението задължително се прилага препис от решението на общото събрание, с което са определени размерът и падежът на вноските.

В съдебната практика е безспорно установено, че стабилното решение на общото събрание (което не е обжалвано в 30-дневния преклузивен срок по чл. 40 ЗУЕС или искът за отмяната му е отхвърлен) има задължителна сила за всички етажни собственици и подлежи на пряко изпълнение. При възражение от длъжника, вземането се доказва чрез установителен иск по чл. 422 ГПК.

 Процесуално представителство на етажната собственост :

По силата на закона председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците в етажната собственост пред съда:

  1. По закон (ex lege): По искове срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или законовите си задължения, както и като ответник по искове срещу етажната собственост във връзка с общите части (чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС). За предявяване на тези искове и за подаване на заявления по чл. 410 ГПК управителят не се нуждае от нарочно допълнително пълномощно или ad hoc решение на събранието за всяко отделно лице – представителната му власт произтича пряко от акта на неговия избор.
  2. По изрично упълномощаване: По искове срещу трети лица (извън етажната собственост) във връзка с общите части – например срещу неизправни строители, доставчици на услуги, наематели на общи части – управителят представлява собствениците само ако е изрично упълномощен с решение на общото събрание (чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС).

За обезпечаване на процесуалното представителство и ангажиране на адвокатска защита е препоръчително в бюджета на етажната собственост да бъдат гласувани средства за правно обслужване и съдебни разноски. При спечелване на делото направените съдебни разноски и адвокатски хонорари се възлагат в тежест на неизправния длъжник.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова