Европейски съд по правата на човека
Какво представлява Европейският съд по правата на човека?
Европейският съд по правата на човека е международен съд със седалище в Страсбург. Състои се от съдии от страните-членки на Съвета на Европа и броят им е равен на броя страните, които са ратифицирали Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съдиите не представляват държавите, от които произлизат, а се изявяват в личното си качество на съдия. В работата си по заявленията за съдебно разглеждане Съда се подпомага от т.нар.Секретариат, която се състои предимно от юристи от всички страни-членки(известни още като юридически секретари). Те са независими от страната, от която произлизат и не могат да представляват нито заявителите от съответната страна, нито самата страна.
Европейската Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - международен акт, който се подписва само от страни-членки на Съвета на Европа. Конвенцията е учредителен акт за Съда и установява компетентността му и правилата за неговото функциониране. Конвенцията съдържа правата на Съда и гаранциите относно изпълнението на решенията му, които страните-членки са се задължили да спазват.
Правомощията на Съда:тълкува и прилага Конвенцията. Неговата задача е да осигури спазването от страна на страните-членки на разпоредбите на Конвенцията. В изпълнение на това си задължение Съда разглежда заявления за жалби, заведени от физически лица или понякога от държави. Ако установи, че дадена страна-членка е нарушила едно или повече от правата и гаранциите по Конвенцията, Съда излиза с решение. Решенията са обвързващи за страната, спрямо която са издадени и тя е задължена да ги изпълни.
В кои случаи може да се заведе жалба пред Съда ?
Право на жалба има всеки, който смята че пряко и лично е бил жертва на нарушение на правата и гаранциите, предвидени в Конвенцията или Протокола към нея. Нарушението трябва да е извършено от страна, която е обвързана с Конвенцията.
Правата, които се защитават от Конвенцията:
• Правото на живот
• Правото на справедлив процес по граждански и наказателни дела
• Правото на зачитане на личния и семеен живот
• Свободата на изразяването на мнение
• Свободата на мисълта, съвестта и религията
• Правото на ефективно лечение
• Правото на неприкосновеност на собствеността
• Правото да избира и да бъде избиран при провеждане на избори
Какво забраняват Конвенцията и Протокола към нея:
• Изтезанията и унизително отношение или наказание
• Своеволното или противозаконно задържане
• Дискриминация при упражняването на правата и свободите съгласно Конвенцията
• Експулсирането от страна или отказът от пускането им на граждани на съответната страна
• Смъртното наказание
Завеждане на жалба и как протича производството:
Ако смятате, че вие лично и директно сте засегнат от нарушение на едно или повече от вашите човешки права от страна на държавата, можете да подадете жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.Случаите се разглеждат безплатно за жалбоподателите.
Първа стъпка: Изпраща се писмо до съда в срок от шест месеца, след като е изчерпано и последното вътрешно средство за защита по националното законодателство. Последно средство може да бъде решение на Върховния касационен съд или Върховния административен съд. Писмото се изпраща с препоръчана поща на адрес:
European Court of Human Rights
Council of Europe
F-67075 Strasbourg-Cedex
France
fax: 0033388412730
Втора стъпка: секретариатът на съда ще ви отговори със съобщение, че на ваше име е заведена преписка. Впоследствие от вас може да бъде поискана допълнителна информация, документи или подробности по вашите жалби. Във ваш интерес е да водите коректно и без забавяне преписката със съда. Ако не отговорите на писмо от съда до една година, досието ви ще бъде унищожено.
Заедно с отговора на съда ще получите формуляр и най-общи указания как да се напише жалбата. В някаква степен този формуляр е най-важният документ в цялата процедура, защото той трябва ясно да опише какви са нарушенията и какви права от Европейската конвенция по правата на човека са нарушени. Към формуляра се прилагат всички документи, върху които се обосновава жалбата, както и всички решения на националните институции. Жалбата на български език трябва да изпратите в Страсбург в шестседмичен срок. Вашата жалба ще бъде разгледана от тричленен състав. Тримата съдии могат единодушно да решат, че жалбата е недопустима, и това е най-бързият начин за приключване на делото. Ако обаче един от тримата съдии е на мнение, че жалбата е допустима, тя автоматично отива пред 7-членен състав, който е длъжен да излезе с обосновано решение. Първото решение на съда излиза в рамките на една година.
Трета стъпка: Европейският съд съобщава жалбата на правителството. Юристите на съда изготвят обобщение на жалбата, което вече е на английски и френски (официалните езици на съда), и го изпращат на правителството, копие от него стига и до жалбоподателя. Правителството получава срок, в който трябва да отговори на твърденията за нарушение на нечии права. Обикновено този срок е два месеца и половина, но често изпълнителната власт иска продължение, което се дава. Така че в рамките на пет-шест месеца в Страсбург ще се получи становището на правителството.
Четвърта стъпка: след представянето на становищата се получава решението по допустимост. След решението по допустимост задължително всяка комуникация вече се води на официалните езици на съда . Дава се двумесечен срок и на двете страни, които да представят своите становища по съществото на жалбата. Жалбоподателят е поканен да направи своята претенция за обезщетение.
Пета стъпка: след изпращането на становищата излиза решението на съда. Жалбоподателят няма нужда да ходи до Страсбург, комуникацията е писмена. След решението за допустимост е възможно да се сключи споразумение между държавата и жалбоподателя, стига да има желание.
След като решението на съда влезе в сила, правителството има тримесечен срок да изплати обезщетението. След което цялата документация се прехвърля към Съвета на министрите. Там се открива ново производство по изпълнението, набелязват се общи и индивидуални мерки. Освен обезщетението е възможно да се искат и индивидуални мерки. Например при нарушението на правото на справедлив съдебен процес може да се поиска преразглеждане на делото.
Какво не може да решава Съда ?
Съда не действа като съд по обжалване срещу националните съдилища; не преразглежда дела и не може да променя или отменя техните решения. Обикновено Съда не предприема междинни мерки спрямо институцията, срещу която е оплакването. В изключителни случаи Съда може обаче да предприеме такива мерки. На практика той прави това, когато е налице сериозен риск от физическо увреждане на заявителя.
Съда не дава правни съвети, нито информация за разпоредбите на националното законодателство.
Важно: Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.
адвокат Станислава Стоянова