Дейности

Дело за промяна на родителските права

родителски права след развод

- Кой и кога може да предяви съдебна претенция за това?

Съгласно действащото законодателство и съдебна практика при развод /по взаимно съгласие /, съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака или  съдът служебно постановява /при развод по исков ред/при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права.

Родителят, на когото не са предоставени родителските права има право да поддържа лични отношения с детето/децата,  определени в бракоразводното решение, има възможност както да  упражнява възпитателно въздействие , така и  да следи за възпитанието на детето/децата, както и начина  по-който другият родител упражнява поверените му функции.

Възниква въпроса: Кога родителят на когото не се предоставени за упражняване родителските права, има правна възможност да иска от съда  промяна на режима на родителски права ?

Отговор: Ако обстоятелствата при които са предоставени за упражняване родителските права се изменят.

С други думи:

  • възпитателските качества на родителят и полаганите до момента грижи и отношение към детето/децата рязко са се влошили;
  • привързаността на детето/децата към него e видимо намаляла;
  • материалните възможности са крайно недостатъчни за задоволяване на нуждите на детето/децата ;
  • промяна на местоживеенето на детето/децата по изрично негово/тяхно желание.

При наличие на горепосочените обстоятелства, родителят на когото не се предоставени за упражняване родителските права, има правна възможност да иска от съда  промяна на режима на родителски права .

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

 

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Увеличение размера на издръжка на непълнолетно лице

 

издръжка

Съгласно българското действащо законодателство:"Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето“.

Когато упражняването на родителските права на детето са предоставени за упражняване от единия родител, то другия е длъжен да заплаща издръжка в определяния от съда размер.  В Семейния Кодекс  е определен и минимален размер на издръжка, а именно „една четвърт от минималната работна заплата“ . Към настоящия момент минималния размер на издръжка на едно дете е в размер на 115.00/сто ипетнадесет/лева.

Важно е да знаете, че ако размера на присъдената издръжка на Вашето дете е под този размер, то имате право да поискате от съда да увеличи размера на присъдената издръжка.

 Съдебното производство следва да се инициира  по молба на заинтересованата страна, а именно : детето чрез неговия законен представител /родителя на когото е поверено упражняването на родителските права/ и се води срещу родителя, който дължи издръжка.

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

 

За повече информация по Вашия конкретен казус и за завеждане на дело за увеличаване на размера на издръжка, заповядайте в кантората на адвокат Станислава Стоянова.

Наказателно дело от частен характер

 

chasten tujitel
Определена категория престъпления не се преследват по общия ред /от прокурор/, а се разглеждат от съда само ако пострадалият е подал  частна тъжба. С предявяването й  в съда се образува наказателно дело от частен характер, а подалото я лице се нарича частен тъжител. Такива престъпления например са: обидата и клеветата, леката телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини и т.н. Образуването на наказателното производство  зависи от  волята на пострадалия.
Тъжбата задължително трябва да е писмена, с данни за подателя и за този, срещу когото се подава. В нея следва да се опишат обстоятелствата и правното основание /за кое конкретно престъпление от НК/. Подава се в компетентния  съд с препис от нея и писмените доказателства и за подсъдимия. Дължи се и държавна такса.
Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. 
Заедно с частната тъжба и в рамките на наказателното производство може да се предяви и граждански иск /като средство за обезщетяване на вредите/.Искът се насочва срещу подсъдимия и се излагат характера на вредите и размера на исканото обезщетение, както и  да се претендират и лихви , чийто начален момент е датата на извършване на престъплението. Граждански иск може да се предяви и след образуването на съдебното производство, но преди да е започнало съдебното следствие. 
С предявяването на гражданския иска и в случай, че съдът го допусне за разглеждане, частният тъжител се конституира и в качеството си на граждански ищец в наказателното дело, който има право да участва в него, да представя доказателства, да обжалва актовете на съда и др. В присъдата си съдът се произнася и по предявения по надлежния ред граждански иск.

Съгласно Наказателно процесуален кодекс /НПК/, пострадал от престъпление е лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъпление.

Важно: Вредите трябва да са пряк и непосредствен резултат от конкретното престъпление.

Имуществени вреди са тези, при които са засегнати материални интереси /напр. ,  стойността на откраднатите вещи, средствата за лечение на телесна повреда/. 

Неимуществените вреди са налице при накърняване на живот, здраве, добро име. Такива са физически болки на пострадалия в резултат на нараняването, душевни страдания /скръб и мъка/ в резултат на посегателство, увреждане на честта и достойнството и др. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Извънсъдебно споразумение с топлофикация

На практика топлофикационното дружество по всевъзможни начини прави опити да събере вземанията си и към момента дава възможност извънсъдебно да се разреши спора, но тъй като казусите са различни , съответно и клаузите в споразумението при всеки отделен случай са различни, поради което  е  необходимо своевременно да се търси правна помощ, за да се защитят адекватно правата и  интересите .

toplofikacia

 

Решението дали да сключите или не конкретно споразумение
следва да бъде взето въз основа на клаузите съдържащи се
в същото. Ако по една или друга причина считате,
че предложеното споразумение не защитава
Вашите права и/или интереси,
имате право да не подписвате същото.

Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен, поради което моят съвет е своевременно да се търси правна помощ. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

 

Съдебно разрешение за пътуване на дете/деца в чужбина

 

Съгласно действащото българско законодателство: въпросите, свързани с пътуване на дете/деца в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.

деца в чужбина

Освен това, двамата родители /заедно или поотделно/трябва да изготвят и нотариално заверена писмена декларация, с която дават съгласие детето да напусне пределите на държавата.

При липса на една или няколко от визираните по-горе изисквания на закона, детето/децата на практика се оказват в невъзможност да пътуват извън границите на Р.България.

Когато някой от родителите откаже да даде съгласие за пътуване на детето/децата  извън граница, или просто не може да бъде намерен, то неговото съгласие може да бъде заместено единствено от съдебно решение. Компетентен да разгледа иска е районният съд по настоящия адрес на детето/децата. 

Родителят сезирал компетентния съд следва да докаже по безспорен и категоричен начин, че исканото разрешение за издаване на документ за самоличност - паспорт, по смисъла на чл. 38, ал.1, т.8 от ЗБДС, както и разрешение за пътуване извън пределите на Р.България  е в интерес на детето.

Поводи за пътуване на дете/деца извън територията на Р.България най -често са: екскурзии, гостувания при близки роднини, състезания, олимпиади и др.

 

 Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

 

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Оспорване на бащинство

osporvane na bashtinstvo

Съгласно чл.61 СК : "Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване."

Житейска хипотеза: По време на брака съпрузите са фактически разделени и всеки от тях живее свой собствен живот. Съпругата забременява от мъж различен от законния съпруг. Впоследствие двамата съпрузи прекратяват сключеният между тях брак, но раждането на детето се случва преди изтичане на триста дни от влизане в сила на съдебното решение прекратяващо брака и в Акта за раждане за баща на детето е вписан бившия съпруг.

В такава ситуация е важно да се знае, че:

  • Майката разполага с правна възможност да предяви иск за оспорване на бащиство  и да оспори, че съпругът  е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.;
  • Ако горепосоченият едногодишния срок е изпуснат по една или друга причина от майката, детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие;
  • Закона допуска бившия съпруг на майката  да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.

Важно: Сроковете за оспорване на презумпцията за бащинството са преклузивни. Изтичането на предвидения в закона срок за оспорване, погасява правото на страната да заведе иска. 

 

 

Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

 

адвокат Станислава Стоянова

 

 

 

Искове за установяване на произход от баща

proizhod ot bashta
Материята, свързана с произхода от баща е от изключителна важност за личността на детето, за неговия гражданскоправен статус, пораждането на родствени връзки, образуването на бащиното и фамилното му име.
Способите за установяване произход от бащата могат да се разделят на съдебни и извънсъдебни. Несъдебните са припознаването и презумпцията за бащинството.
Искове за произход: Предпоставките за предявяването им са три:
  • детето трябва да е родено / тъй като е недопустимо да се установява произход на човешки ембрион, защото той не е правен субект/;
  • да е налице установен произход от майката и
  • да е налице неустановен произход от бащата.  

 

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете за произход, както и ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат страни по тях. 
Съгласно чл. 69, изр.1, предл.1 СК, майката на детето може да предяви иска за дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането.
Процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в разпоредбата на чл. 69, изр.1, предл.2 СК,
като преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.
 
Предмет на доказване по иска е, че тя е заченала детето от мъжа, сочен за баща. Затова трябва да се установи на първо място вероятния период на зачеване и наличието на съответните връзки между майката и ответника през този период. Това се установява с помощта на гинекологична и други
съдебномедицински експертизи, с гласни доказателствени средства и други допустими от ГПК доказателствени средства. На следващо място трябва да се установи биологичната съвместимост между детето и претендираният баща чрез назначаване на медицински експертизи и изслушване на вещи лица (ДНК,кръвногрупови, хромозомни,антропологични).
При уважаване на иска, съдът служебно постановява при
кого от родителите да живее детето, определя мерките за упражняване на
родителски права, режима на лични отношения между детето и родителя, както и размера на неговата издръжка.  
Самият баща няма активна процесуална легитимация да води иск по чл. 69 СК. За него остава  правната възможност да припознае детето, което се извършва по съответния административен ред – подаване на заявление лично или чрез управителя на  лечебното заведение, в което е родено детето, или чрез декларация с нотариално заверен подпис, адресирани до длъжностното лице по гражданско състояние.
 

Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

Право на бабата и дядото на лични отношения с внучето/внучатата

Отношенията между внуци, дядо и баба са самостоятелна категория семейни отношения. Те са отделни от връзките между дете, баща и майка, но житейски и юридически те са най-близки до тях и затова са уредени от законодателя наред с тях.
baba-vnuchka-

Внуците носят любов, енергия, оптимизъм, смях и възвръщане на усещането за младост на своите баба и дядо. В същото време те  отвръщат с грижа, знания, стабилност и подкрепа, което дава възможност за пълноценни и емоционално наситени отношения, на които детето се учи и ще пренесе в общуването си с всички хора, които ще срещне през живота си.

За някои баба и дядо това да виждат внуците си може да е трудно и в известна степен проблемно поради развод, втори брак или далечно разстояние. 
При такава ситуация е важно да се знае, че съгласно действащото законодателство : Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.
 dqdo-vnuche

Важно: Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Упражняване на родителските права /при родители без брак/

roditelski prava

Фактическото съпружеско съжителство е често срещан житейски избор.

Когато по време на фактическо съпружеско съжителство е родено дете/деца  и е последвала раздяла между родителите е необходимо да се регулират определени правни последици от прекратяването  на съпружеското съжителство– напр., упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие родени по време на съпружеското съжителство дете/деца ; режима на лични отношения на родителите с детето/децата; задълженията за плащане на издръжка  и нейния размер и т.н.

Съгласно Семейния кодекс, родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно.

Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Имат правна възможност да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди постигнатото споразумение.

Когато родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Съдебна делба на недвижим имот

delbaПоводи за съдебна делба са най-често случаите на общи наследствени имоти, както и прекратяването на съпружеска имуществена общност, но съдебна делба може да се извърши във всички случаи на обща собственост, например разделяне на имоти, придобити чрез общ бизнес.

Придобитото имущество по наследство от няколко наследника остава в съсобственост на всеки сънаследник.
Често в практиката, наследеното имущество остава да се владее от един от наследниците, а останалите след време търсят своя дял. Трябва да се има предвид че с изтичане на 10 години, този който е владял имота, може да го придобие изцяло/ по давност/. Именно поради тази причина е желателно своевремено да се ликвидира така установената съсобственост върху имуществото чрез: доброволна или съдебна делба.
Доброволната делба на недвижими имоти се извършва чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици.
Всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура - в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари. Законът казва, че ако имотът не може да се "подели удобно", то тогава той се изнася на публична продан и всеки получава за своя дял пари. Отделно от това всеки от съделителите може да участва в наддаването при самата публична продан.
В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.
Съдебната делба минава през две фази:
Първата е по нейното допускане. Когато съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки; Втората фаза-при нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите. Тук има и две важни правила, свързани със случаите, в които съответният имот - обект на делбата, е неподеляем.

I хипотеза е, когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище. В този случай съдът по негово искане може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
II хипотеза е, когато става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, нямащи друго жилище. В този случай всеки от съделителите може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Тук дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко съделители, отговарящи на горните условия, предявят претенции, то се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. 
Този, който взема имота, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане да изплати сумите на останалите съсобственици.
Ако уравняването не бъде изплатено в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Законът допусна възможност в този случай да не се стига до публична продан и имотът да се възложи на друг съделител, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.
Ако имотът или имотите са реално поделяеми, то съдът съставя разделителния протокол въз основа заключението на вещо лице. Следва призоваване на страните и предявяване на разделителния протокол.

Когато решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий. Така се разпределят реално поделяемите части от дадения имот - например кой да вземе етаж от къща, кой - гараж и кой - апартамент и т.н. Съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

Отказ от наследство

otkazОтказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване.

Когато задълженията на наследодателя надхвърлят значително стойността на имуществото, което е оставил в наследство / например: задължения към държавата, към общини, към юридически или физически лица/, отказът от наследство е логичен и разумен акт.

Процедура: съгласно Закона за наследството,  с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството.   В заявлението ясно и недвусмислено следва да се заяви, че наследникът се отказва от оставеното от наследодателя наследство.За да се направи отказ, наследникът не трябва преди това да е приемал наследството по какъвто и да е начин – изрично или мълчаливо, например: да плаща данъци на имущество от наследствената маса, да декларира  наследството, да погаси задължения на наследодателя и т.н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството и отказът му става недействителен.

Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът, на който и да е от тях. В същото време частта на този, който се е отрекъл от наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Отказът от наследството се вписва в особена за това книга,след като се разгледа от съдия. Отказалият се от наследство получава  Удостоверението за отказ от наследство.

Важно:Веднъж направен отказът от наследство не може да се отменя. Наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се освобождава и от всички негативи на наследството.

 Няма предвиден в закона срок за отказа от наследство, но следва да се съобрази, че отказ от наследство е възможен, само ако наследникът вече не го е приел – изрично или чрез конклудентни действия.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

Правна защита при домашно насилие

stopnasilie Жертва на домашно насилие може да бъде както жена,така и мъж, български гражданин или чужденец, пълнолетно или непълнолетно лице. Актът на домашно насилие е вид противоправно деяние като последици от него могат да имат различен характер.С оглед степента на увреждане на пострадалия се прилагат и различни правни средства за защита,например образуване на наказателно производство, ако деянието съставлява престъпление.

Поняте за домашно насилие

Домашно насилие е всяко действие, което представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Процедурата по защита срещу домашното насилие

Компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия
адрес на пострадалото лице.Началото на производството се поставя с писмена молба, подадена в срок  -  едномесечен и започва да тече от момента на извършване акта на насилие.
Такава молба може да подаде лице, което е навършило 14 години; брат, сестра или родител на пострадалото лице; настойник или попечител на пострадалото лице, както и директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

След този срок лицето губи правото си да търси образуване на производство за защита на това основание. Молбата трябва да  е писмена и да  съдържа:

  • имената, адреса и единния граждански номер на молителя, адреса на дирекция "Социално подпомагане"; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие постоянния или настоящия си адрес, то може да посочи друг адрес;
  • имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;
  • данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
  • подпис

Към молбата се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие. Хубаво е да има и свидетел – съсед, роднина, приятел, колега. Доказателство е и медицинско свидетелство, ако акта на насилие е бил физически или сексуален. Важно е да знаете, че съгласно чл.4, ал.3 от Закона за защита от домашно насилие, по искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие. Доказателство са също и протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; протоколи или други документи от МВР, свидетелстващи за извършено домашно насилие.Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.

Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Законът предвижда в деня на постъпване на молбата съдът да насрочи открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30дни.Съдът се произнася с решение в открито заседание.

При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита,с която налага една или повече мерки за защита: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.

Решението и заповедта се връчват на страните. Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда,постановил решението, с препис за другата страна.Към жалбата може да се приложат и нови доказателства. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.Окръжният съд разглежда жалбата в 14- дневен срок в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение по същество,с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед. Решението на окръжния съд е окончателно. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

Ограничаване / Лишаване от родителски права

lihavane ot roditelski pravaРодител може да бъде лишен от родителски права - когато самото му поведение представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, както и когато БЕЗ ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. И не само трайно не полага грижи за детето, но и не търси контакт и не участва по какъвто и да е начин в живота му. Няма нито финансов, нито морален или емоционален принос в развитието и възпитанието на детето и изцяло е пренебрегнал родителските си задължения.

Покана за доброволно изпълнение - способи за защита на Длъжника

 

              gpk

  Връчването на покана за доброволно изпълнение е онзи момент, в който длъжникът разбира, че срещу него е образувано дело при частен или държавен съдебен изпълнител. Това означава, че кредитора /например: Софийска вода;банка и др./ по силата на влязло в сила съдебно решение се е снабдил с Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство.

Издръжка на дете

 

 Задължението за издръжка от родителите спрямо децата си под 18 години е безусловно.

dete izdrajka

Критерият за определяне размера на издръжката е посочен в нормата на чл.142 от СК, съобразно която размерът се определя от нуждите на детето и от възможностите на родителят, като минималната издръжка на едно дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата. За определяне нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В закона е посочен единствено минималният размер на издръжката и съдът не може да слезе под него. Тя е равна на 1/4 от минималната работна заплата.

Правото на издръжка е право на детето,и двамата родители дължат издръжка. Еднакви права имат брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца - до навършване на пълнолетие. Когато децата живеят при трето лице без съдебно решение, то може да търси издръжка от тяхно име, ако бъде определен за особен представител, а ако не -с иск по чл. 59 ЗЗД;
- при развод съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка.При това до навършване на пълнолетието на детето, т.е. до 18 години.

Двамата родители дължат издръжката, независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка дори и на пълнолетни деца, ако доходите не им достигат. Това важи, когато те учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Има една уговорка, че в тези случаи издръжката "се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите".

Молбите до съдебните органи се подписват от името на родителя като законен представител на детето (когато то е малолетно - до 14 години) или от детето със съгласието на родителя му (когато е непълнолетно - между 14-18 г-годишно).

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

Погасен по давност изпълнителен лист - защита

davnost izpalnitelen listИзпълнителен лист е съдебен акт, който удостоверява, че лицето, в чиято полза е издаден, разполага с право на принудително изпълнение за реализиране на своя претенция срещу длъжника /за предаване на имот, плащане на сума, премахване на незаконна постройка и пр./ и задължава съдебния изпълнител да образува изпълнително производство, в което да се реализира това право.
Докато е висящо/образувано и неприключило/ изпълнителното дело, давностен срок по изпълнителния лист не тече.
От момента, в който изпълнителното дело е прекратено поради бездействие на взискателя или поради друга причина, започва да тече давност върху изпълнителния лист - 3 години. С изтичането на този давностен срок задължението по изпълнителния лист се погасява по давност.

За погасителна давност  НЕ се следи служебно, а Длъжникът е този, който трябва да се позове на погасителна давност.

Когато е образувано ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, закона дава право да защитите своите права и интереси чрез подаване на отрицателен установителен иск срещу кредитора пред компетентния съд, с искане за постановяване на съдебно решение, че не дължите сумите, произтичащи от погасения по давонст изпълнителен лист. Закона дава право да поискате и обезпечение на предявения иск , /например:с обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело/. Когато съда постанови изтеклата погасителна давност на изпълнителния лист в съдебното решение , след влизането му в сила - изпълнителното дело се прекратява.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен.

адвокат Станислава Стоянова

Възражение - защита на длъжник срещу Топлофикация; Софийиска вода; др.

 

          vuzrajenie

 

   Когато длъжникът получи Заповед за изпълнение на парично задължение е важно  да се прецени:

    Има ли погасен по давност период от време или не ?
    В случай, че има погасен по давност период от време , се подава възражение в 14 дневен срок от получаване на Заповедта за изпълнение. Възражението е по образец и не е задължително да бъде мотивирано. Съдът ще даде едномесечен срок на заявителя / Софийска вода;Топлофикация;др. / да заведе искова молба до съда и да потвърди вземането си с влязло в сила съдебно решение.

    В случай че няма погесен по давност период от време, по-добре е да не се подава възражение, защото това би оскъпило още повече дълга. При такава ситуация е препоръчително :

  • Да се плати в двуседмичен срок и да се представят доказателства за това по делото, по което е издадена заповедта;
  • Когато няма възможност да се плати цялата сума, е необходимо да се отиде в съответнотото дружество за битови услуги, банка и т.н. и да са подаде молба за изготвяне на индивидуален план за отсрочване или разсрочване плащането на дължимата сума.

Времето играе съществена роля в живота ни. В правото то се нарича срок.
Съгласно чл.111 от Закона за задълженията и договорите, с изтичане на тригодишна давност се погасяват:

  •  вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
  •  вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  •  вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Понятието Погасителна давност: период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран
принудително.
Понятието Периодични плащания , се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви/тълкователно решение на ВКС от 2012г.. Такива са помесечните ни задължения като ползватели на услуги от Топлофикация, Софийска вода, Електроразпределителни дружества, както и за други комунални услуги.

Кога задължението е погасено по давност?
С изтичането на 3 годишната погасителна давност се погасява не самото задължение, а възможността на кредитора да го търси по принудителен ред. За погасителната давност обаче съдът не следи служебно, а следва да се направи възражение от страна на длъжника в установените за това срокове. Възражението за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен, поради което моят съвет е своевременно да се търси правна помощ.

адвокат Станислава Стоянова

Прекратяване на наказателно дело със споразумение

Споразумение за решаване на делото в досъдебна фаза на наказателното производство.

sporazumenie

След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника, се изготвя споразумение за решаване на делото. Изготвеното споразумение трябва да съдържа всички реквизити, така като са посочени в чл.381,ал.5 и ал.6