Полезна информация

Имаме си бебе, но с майката нямаме сключен брак. Ами сега, какво следва да направя ?

pripoznavaneПрипознаването е  способ за установяване на произход и е строго личен акт на родителя  основаващ се  на дълбоко субективни оценки и мотиви. 

Съгласно чл. 64, ал.1 от Семейния кодекс, припознаването се извършва чрез писмено искане, подадено пред длъжностното лице по гражданското състояние, или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние, както и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината е нейният кмет. Той може с писмена заповед да възлага тази функция на кметовете на кметства, в които се поддържат регистри за гражданското състояние, на кметските наместници и на други лица от общинската администрация.
Компетентна е администрацията по настоящ адрес на припознаващия , както и по месторождение на припознавания.
Искането за припознаване може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Предвид чл. 64 от СК, заявител на услугата може да бъде всеки родител. При заявяването на услугата не се предвижда възможност за упълномощаване, т.е следва да се извърши лично.

 Припознаването се извършва посредством:

  •    искане, лично от припознаващия, пред длъжностното лице по гражданското състояние; искане може да се представи и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето;
  •     декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. В този случай, така изготвената декларация, може да се подаде и чрез лицензиран/регистриран пощенски оператор.

 Такси не се дължат.

 Срок: Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, както и на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето.

 В случаите, когато припознаването е извършено преди съставянето на акт за раждане и майката е заявила, че няма да го оспорва, както и поради обстоятелството, че в общия случай припознаването е част от производството по съставяне на акт за раждане, въз основа на съставения акт се издава и удостоверение за раждане – оригинал, което може да се получи от припозналия новороденото дете родител.

 Оспорване на припознаването:
  • припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора;
  • Ако при припознаването детето е малолетно /ненавършило 14г./, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие/18г./ или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.
 Унищожаване на припознаването: 
  • Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването;
  • поради заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването;
  • при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

 

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Неплащане на присъдена издръжка - правни последици

Когато някой е осъден да заплаща издръжка /с влязло в сила съдебно решение/, но не изпълнява това решение, т. е. реално не плаща или спре да плаща присъдената издръжка , това може да доведе до неблагоприятни за него последици.

неплащане  на присъдена издръжка - последици

Една от тези последици е възможността за образуване на изпълнително дело въз основа на Изпълнителен лист.

При образуване на изпълнително дело, дължимото/неплатените месечни издръжки/ следва да бъда събрано по принудителен път от съдебен изпълнител  чрез средствата предвидени в закона: налагане на запор върху трудовото възнаграждение, възбрани, извършване на описи, оценки и публични продажби на движимо и недвижимо имущество.

Освен това, към неплатеното задължение  се прибавят   лихвите за периода ,  както и сумата за договорен и заплатен  адвокатски хонорар. Това на практика води до значително увеличаване на дълга.

Друга правна последица:  по Жалба на имащия право на издръжка или на неговия законен представител, може да бъде образувано наказателно дело  за престъпление от общ характер, тъй като неплащането на издръжка в продължение на повече от 2 /два/ месеца е престъпление съгласно Наказателния кодекс, което се  наказва с пробация или лишаване от свобода до 1 /една/година. 

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

 

адвокат Станислава Стоянова

 

Рискове при покупка на кола на старо и как да се предпазим

car for saleНастоящата статия има за цел да Ви информира за потенциалните опасности, които дебнат всеки купувач на кола втора употреба от частни лица и съветите, чрез които рискът това да се случи може да бъде минимализиран.

Покупката на автомобил втора употреба в днешно време се оказва рисково начинание.

На първо място, за купувача има риск да закупи  запориран автомобил. За да избегнем този риск е нообходимо  да   направим справка по регистрационен номер на колата дали автомобилът е под запор. С данните за наличие на запори върху превозните средства разполагат в областното поделение на КАТ по месторегистрацията на автомобила.

Когато МПС-то е запорирано, няма да можете да я регистрирате в КАТ на свое име с последица съставяне на акт за установяване на административно нарушение, ако заради запора не бъде спазен 14-дневният срок за регистрация от датата на покупко-продажбата, както е по закон. Съдебният изпълнител, който е наложил запора  няма да го вдигне, докато длъжникът, който ви е продал колата, не му плати дължимата сума заедно с лихвите и разноските по съдебното изпълнение. Така  се озоваваме в хипотезата, в която сме платили за кола, която могат да ни вземат във всеки един момент, не можем да я регистрираме на свое име в КАТ, нито да я продадем, тъй като не сме нейни собственици по талон. Само ако длъжникът, който ни е продал колата, спечели изпълнителното дело или изплати претендирания дълг, запорът върху колата ще бъде вдигнат, но дали и кога това ще стане, никой не би могъл да  гарантира.Към момента нотариусите са тези, които узаконяват сделката по продажбата на дадено МПС и е най-лесно поне те да имат достъп до регистъра на КАТ и предварително да могат да установят дали върху даден автомобил има запор или не. 

На следващо място, една проверка наред с тази за запор би ни спестила затруднения на по-късен етап. Това е ползването на платена услуга, която КАТ предлага сравнително отскоро – проверка по номера на рамата дали автомобилът е издирван от Интерпол. Такава проверка би могла да се направи и в интернет по т.нар. VIN код на автомобила, като например на сайта http://www.stolencars24.eu/, но определено проверката в КАТ е с по-голяма степен на достоверност. Едва ли има купувач на автомобил, който да иска да попадне в хипотезата, в която карайки си най-спокойно в центъра на някой град, е засечен от видеонаблюдение, прихванат от полицейски патрул и отведен за разпит, а колата му конфискувана, тъй като същата е обявена за открадната.

Следващ риск, който дебне купувачите на коли, е возилото да се окаже предмет на особен залог. Някои от банките и небанкови финансови институции учредяват в своя полза при отпускане на кредит особени залози върху вещи, вземания и т.н. на получателите на техните заеми. Това обстоятелство можем да разберем от справка по трите имена и ЕГН на собственика на колата в Централния регистър на особените залози. Не всички собственици биха се съгласили да предоставят тези лични данни, но ако те категорично възразят срещу такава проверка, то по-добре да се откажем от покупката, отколкото да поемем подобен неоправдан риск. Вариант пред нас остава и справката да бъде направена от тях, и да ни бъде представена, като гаранция за продавача, че няма да има злоупотреба с личните му данни от наша страна. И докато особените залози задължително подлежат на вписване, за да имат действие пред третите лица, то за реалните такива липсва подобно изискване и те не се вписват никъде, т.е. риск да се попадне на заложена кола винаги има.

Една от най-важните препоръки преди покупка на автомобил е да впишем в договора за покупко-продажба задължително реалната му цена. В противен случай, ако сделката се изповяда на минимална сума с цел пестене на нотариални такси, това може да ни струва доста главоболия впоследствие. Така последваща наша съдебна претенция срещу продавача би загубила всякакъв смисъл, защото за пред третите лица реалната цена по сделката е вписаната в договора за покупко – продажба.

Друг от вариантите, с който бихме избегнали доста рискове, е вписване на клауза в договора за покупко-продажба на колата, че цената няма да се заплаща, преди да са уредени всички формалности по прехвърлянето й в КАТ и данъчното. И в тази хипотеза вероятно доста от продавачите не биха се съгласили, но всичко в сферата на договорите може да бъде предмет на договорки до пресичане на гледните точки на двете страни. Този вариант изглежда по-добър от другата опция, а именно да се запише клауза в договора, че договорът се разваля и цената се връща при наличие на тежести и права на трети лица върху вещта. Този вариант изисква разваляне на договора по съдебен ред, водене на осъдителен иск срещу длъжника, което от своя страна ще коства много време и средства на купувачите, които в период от няколко години могат да се окажат без пари и без кола, докато делото не приключи на всички инстанции. Поради това при покупка на автомобил от особена важност е да се действа разумно преди, а не след самата покупка.

Причините, поради които съществува правна несигурност за купувачите на коли са комплексни. Една от тях е, че липсва връзка и координация между данъчните органи и тези на КАТ. Колкото по-бързо двете институции създадат единна система по между си, толкова по-сигурно за купувачите като начинание ще бъде покупката на кола. 
Друг проблем тук се оказва фактът, че нотариусите, натоварени с функции да изповядват договори за покупко-продажба на МПС, нямат достъп нито до информация за запори над автомобили, нито до регистъра, в който се вписват особени залози. Удачен би бил вариант за законова промяна за в бъдеще, според която на нотариусите да бъде предоставен достъп до такава информация, и при наличие на изброените пречки, купувачът да бъде своевременно информиран.

адвокат Стоянова

Процедура по публикуване на ГФО в Търговския регистър

Image 1248425 126Процедурата по публикуване на ГФО /годишен финансов отчет/ е регламентирана в Закона за търговския регистър /ЗТР/.

Закона за счетоводството задължава всеки търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ) до 31 март да изготви Годишен финансов отчет (ГФО) за предходната година и са длъжни  до 30 юни да публикуват отчетите в Търговския регистър (чл.40 от ЗСч).

 В ЗТР изрично са посочени лицата, които могат да бъдат заявители (чл. 15 ЗТР):

- Търговецът;

- Адвокат с изрично писмено пълномощно за представителство пред Агенция по вписванията;

- Съставителят на финансов отчет с нотариално заверено пълномощно.

Съгласно Закона за счетоводството, съставител на годишен финансов отчет може да бъде счетоводител със съответния образователен ценз и стаж, който е в трудови или нает по извънтрудови правоотношения с дружеството. Счетоводителят може да е и представител на счетоводна кантора или специализирано счетоводно предприятие, с което съответното предприятие има сключен договор за счетоводно обслужване или конкретно с годишно счетоводно приключване.

Задължени да обявят годишните си отчети в Търговския регистър са: дружествата с ограничена отговорност (ЕООД, ООД), акционерните дружества (АД), едноличните търговци (ЕТ), командитните дружества (КД) и събирателните дружества (СД).

Публикуване на годишните финансови отчети-Необходими документи:

- Заявление за обявяване на годишни финансови отчети, образец Г2 ;

 - Годишен финансов отчет;

 - Протокол от решение на управляващия орган (протокол от общото събрание на съдружниците, респ. протокол от решение на едноличния собственик на капитала) за приемане на годишния отчет. За едноличните търговци (ЕТ) не се изисква такова решение;

 - Декларация по чл. 13 ал.4 от ЗТР относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове).;

 - Документ за внесена държавна такса. ;

- Декларация по чл. 13 ал. 5 от ЗТР /когато документите не се подават от заявител, а от пълномощник/;

- Изрично писмено пълномощно от заявителя към приносителя за подаване на Заявление за обявяване на годишни финансови отчети, образец Г2. Пълномощното трябва да е нотариално заверено. Адвокатското пълномощно НЕ се заверва нотариално.

Публикуването на ГФО може да бъде извършено във всяко териториално поделение на Агенцията по вписванията или по електронен път чрез електронната система на Агенцията.

Настоящата статия има за цел да Ви информира за основни моменти от процедурата по публикуване на ГФО в ТР към Агенцията по вписвания.

адвокат Стоянова

 

Съдебна делба на недвижим имот

delbaПоводи за съдебна делба са най-често случаите на общи наследствени имоти, както и прекратяването на съпружеска имуществена общност, но съдебна делба може да се извърши във всички случаи на обща собственост, например разделяне на имоти, придобити чрез общ бизнес.

Придобитото имущество по наследство от няколко наследника остава в съсобственост на всеки сънаследник.
Често в практиката, наследеното имущество остава да се владее от един от наследниците, а останалите след време търсят своя дял. Трябва да се има предвид че с изтичане на 10 години, този който е владял имота, може да го придобие изцяло/ по давност/. Именно поради тази причина е желателно своевремено да се ликвидира така установената съсобственост върху имуществото чрез: доброволна или съдебна делба.
Доброволната делба на недвижими имоти се извършва чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

При съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици.
Всеки от съсобствениците може да иска своя дял в натура - в случая реална част от имота. Ако имотът е неподеляем, той се дава на един от съсобствениците, а дяловете на останалите се изравняват с пари. Законът казва, че ако имотът не може да се "подели удобно", то тогава той се изнася на публична продан и всеки получава за своя дял пари. Отделно от това всеки от съделителите може да участва в наддаването при самата публична продан.
В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.
Съдебната делба минава през две фази:
Първата е по нейното допускане. Когато съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки; Втората фаза-при нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите. Тук има и две важни правила, свързани със случаите, в които съответният имот - обект на делбата, е неподеляем.

I хипотеза е, когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище. В този случай съдът по негово искане може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
II хипотеза е, когато става дума за неподеляем имот, който е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, нямащи друго жилище. В този случай всеки от съделителите може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Тук дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко съделители, отговарящи на горните условия, предявят претенции, то се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. 
Този, който взема имота, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане да изплати сумите на останалите съсобственици.
Ако уравняването не бъде изплатено в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Законът допусна възможност в този случай да не се стига до публична продан и имотът да се възложи на друг съделител, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.
Ако имотът или имотите са реално поделяеми, то съдът съставя разделителния протокол въз основа заключението на вещо лице. Следва призоваване на страните и предявяване на разделителния протокол.

Когато решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий. Така се разпределят реално поделяемите части от дадения имот - например кой да вземе етаж от къща, кой - гараж и кой - апартамент и т.н. Съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

Дарението - понятие, сключване, действие, отмяна

 donation Хората извършват действия, създаващи радост и щастие другиму. Такива са например подаръците.Те могат да са малки и както се казва да поддържат приятелството, но понякога  биват големи. 

 Дарението има субективен състав - намерение за даряване, за оказване на щедрост, акт на благотворителност.

 Съгласно Закона за задълженията и договорите, дарението е договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема - Договор за дарение.

От това законово определение на дарението става ясно:

  • че дарението е договор - дареният трябва да приеме това което дарителят му отстъпва в дар;
  • че дарението е безвъзмезден договор - дарителят не получава нищо в замяна;
  • мотив на дарението - в съзнанието на дарителя трябва да има намерение да дари.

Кой може да дарява и да получава дарение?

Всяко физическо или юридическо лице може да бъде дарено.

  • Малолетно и напълно запретено лице може да бъде дарено - законните представители ще приемат дарението;
  • Непълнолетно или ограничено запретен - те ще приемат дарението със съгласието на родителите, респективно попечителя;
  • Държавата, кооперация, или обществена организация също могат да бъдат дарени - съответните им законни представители ще приемат дарението.

Не всеки обаче може да дарява. Не могат да даряват  недееспособните - нито лично, нито чрез законните им представители.

Какво може да се дари /предмет на дарението/?

Всички имуществени права могат да бъдат предмет на дарение. Движима или недвижима вещ, вещно право, вземане, ценна книга и т.н., стига дарителят да е титуляр на правото, което безвъзмездно отстъпва.

Между дарителя и дарения трябва да се постигне съгласие. Дарителя трябва да се съгласи да отстъпи нещо безвъзмездно, дареният - да го приеме. Дарението на недвижим имот трябва  да бъде извършено с нотариален акт. Дарението на движима вещ  - в писмена форма с нотариална заверка на подписите. 

Задължения на дарителя.

Основно задължение на дарителя е да прехвърли съответното вещно право или друго право, което дарява на другата страна. Дарителят не отговаря за недостатъците на подарената вещ. Както гласи народната поговорка: "На харизан кон зъбите не се гледат". Но, ако дарителят е премълчал недостатъци на подарената вещ , които са му известни и дареният понесе вреди от това, дарителят ще дължи обезщетение на общо основание.

Отмяна на дарението

Дарението по принцип е неотменимо. По изключение дарението може да бъде отменено по искане на дарителя, когато дареният се е оказал непризнателен, именнокогато дареният е убил дарителя си  или негови най-близки роднини или се е опитал да убие дарителя или негови близки роднини /съпруг/а, дете,деца/; когато  дареният набеди дарителя си в престъпление, което се наказва с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;когато отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.Във всички тези случаи е налице непризнателност. Мотивът на дарението е компроментиран. Дарителят, респективно наследниците му могат да искат отмяна на дарението в едногодишен срок, след като са станали известни основанията за отмяна на дарението.

Отмяната на дарението има обратно действие, счита се че то не е било никога правено. Дареното ще трябва да се върне с всички плодове. Когато дарението е било отчуждено от дарения на трети лица, техните права не се засягат, ако те не са били придобити преди вписване на исковата молба за отмяна на дарението.Дареният трябва да върне всичко, с което се е обогатил. 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

 

Придобиване на имот срещу задължение за издръжка и гледане

gledaneiizdrajkaДоговорът за издръжка и гледане е един договор със силно изразен социален характер.Кредитори по такъв договор са възрастни хора,които не са в добро социално положение.

Задължението на приобретателя по договора за гледане и издръжка се формулира в нотариалните актове. Този, който е поел задължение да гледа и издържа, на практика е длъжен да установи обща семейна обстановка, семейна среда.Именно заради тази семейна среда, която очакват да намерят и в която се надяват да прекарат остатъка от живота си, самотните възрастни хора дават имотите си. Предемет на този вид договор може да бъдат както недвижими, така и движими вещи.Прехвърлянето прави приобретателя веднага собственик на имота. Ето защо той може да се разпорежда с него като собственик, да го продава, да го дарява, отдава под наем, ипотекира и т.н. без да е необходимо лицето, за което трябва да престира грижи и издръжка да е починало. Тук следва да се отбележи и възможността на отчуждителя на имота да си запази правото на ползване върху имота докато е жив. Практиката в някаква степен презюмира, че ако не е уговорено друго място, то би следвало грижите и издръжката да се дължат в същия имот, който е предмет на договора. Не са изолирани и случаите, в които с договора се уговаря, че приобретателят няма да отчуждава придобития имот до смъртта на прехвърлителя. Тъй като длъжникът придобива собствеността със сключването на договора, то подобна уговорка не може да ограничи правата му като собственик. Ето защо, под страх прехвърлителя да не бъде принуден да напусне жилището, в което живее, може да учреди право на ползване върху имота. Последното ще има сила и за евентуалните последващи приобретатели до смъртта на отчуждителя.

Същност на задължението за гледане и издръжка:

От приобретателя се изисква да осигури на кредитора такова поведение каквото се осигурава на член от семейството, а именно да се грижи както за храната, облеклото, така и уважителното и морално отношение спрямо същият.Изпълнението на тази страна на задължението за гледане не е така лесно, както изглежда. Тези, които сключват договори, за да си осигурят гледане и издръжка, са възрастни хора. При тях е естествено да се очакват както засилващи се физически недъзи, но и болезнени психически прояви.Следователно лицето, което е поело задължение за гледане и издръжка ще трябва да търпи последиците и на физическите и на психическите болезнени прояви.

Обикновено лицата, които се задължават да гледат и издържат възрастен човек, не са самотни.Възрастният човек влиза в семейство, което се състои от няколко души: сапруг/а на неговия съдоговорител, децата, понякога и други близки, които живеят в същото домакинство и са част от семейството.Тези лица, не участват в договора, не поемат лични задължения към кредитора по задължението, но по необходимост те ще трябва да се намират в близки връзки с лицето, което ще живее и ще бъде гледано в семейното жилище.Следователно, приобретателя имплицитно поема задължението да осигури и от тяхна страна добро държане, т.е. поема едно задължение за чуждо действие. Например за оскърбително отношение, заплашвания, създаване на пречки и неприятности на кредитора във всекидневния му живот от страна на членовете на семейството на приобритателя, които живеят заедно с него, той трябва да отговаря като за свое поведение.

Когато в договора е уговорена престация за издръжка и гледане, то тя със сигурност е неделима сама по себе си. Не може да бъде престирана само издръжката или само гледането. Няма обаче никаква пречка изначално да бъде уговорено само издържане или само гледане.Задължението по един такъв договор за гледане и издръжка трябва да се изпълнява цялостно, общо, едновременно и ежедневно в размер, съответстващ на вида и обема дължими грижи. Задължението за гледане и издръжка трябва да се изпълнява цялостно и непрекъснато, точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. Не е допустимо да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато /решение 192-2009 на ОС Велико Търново/.

Развалянето на Договора за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане има обратно действие. Съгласно разпоредбата на ЗЗД, развалянето става по съдебен ред. При развалянето на договора се прилага текста на чл. 55  от ЗЗД, който гласи, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Така, ако договорът се развали по съдебен ред, страните ще трябва да си върнат това, което са получили. Приобретателя трябва да докаже, какво е престирал и да остойности размерът му.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот

contractПредварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, цели правната и финансова защита на всяка една от страните, участници в процеса.

Предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е официален документ, в който двете страни: 1/продавач и  2/купувач, си обещават взаимно, че ще осъществят сделката по прехвърляне на собствеността при описаните в договора условия. По тази причина, в предварителния договор задължително се включват две неща:
- крайната цена на имота, гарантираща на купувача, че продавача няма да измени исканата за имота сума;
- предплатата (капарото), защитаваща интересите на продавача в случай на пропуснати ползи при отказ от сделката от страна на купувача.

Освен тези основни клаузи, предварителния договор включва и допълнителни условия, улесняващи подготвянето на договарящите се страни за финализирането на сделката. Към тези допълнителни условия спадат срокът, в който покупко-продажбата ще бъде изповядана пред нотариус, както и датата на въвеждане във владение на новия собственик.

При изготвянето на предварителния договор, задължително се вписват както личните данни на участниците в сделката, така и данните на имота – неговия вид, местоположение и документите, удостоверяващи правото на собственост на продавачите.С подписването на предварителния договор, настоящият собственик на недвижимия имот декларира, че то не е обременено с тежести, съдебни спорове или ипотеки.

Съгласно Закона за задълженията и договорите за този вид договор, нотариална заверка не е необходима и задължителна. Дори и подписани в присъствието на агент за недвижими имоти и/или адвокат, в качеството им на свидетели по сделката, предварителните договори за покупко-продажба на имоти пак биха имали същите юридически последици за всяка от страните и биха били предпоставка за сключването на финансово фиксиран и формално изряден окончателен нотариалния акт.

 

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

 

адвокат Станислава Стоянова

 

Събиране на вземания/Колекторски фирми/

colectorВсе по-често кредиторите търсят дължимото чрез фирми събирачи на дългове или колекторски агенции, а Длъжниците с изненада установяват, че трябва да плащат на "някой друг".

Защо това е така?

Прехвърлянето на самото задължение е законно и се прави по реда на чл. 99,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който: Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.Много от големите компании, които доставят топлоенергия или мобилни услуги, дори банките, прибягват до този метод.

Друг вариант е кредиторът да остане същият, но да възложи събирането на вземането на посредник. Тогава длъжниците отново се срещат с фирмите колектори. Обичайно това става чрез договор за поръчка по правилата на чл. 280 до чл. 292 от ЗЗД. В тези случаи на фирмата посредник се плаща процент от събраната сума.

 

Кредиторите и техните посредници разполагат с две възможности да получат дължимото:

  • извънсъдебно доброволно плащане
  • по съдебен ред.

Извънсъдебно доброволно плащане - търси се приемлив и за двете страни вариант да се върне дължимото, без да се води съдебен процес.Когато длъжникът няма достатъчно средства, за да погаси наведнъж задължението си, може да се уговори разсрочено плащане на вноски. Основната цел на големи колекторски компании, когато действат като посредник, е именно постигането на спогодба между кредитора и длъжника за начина на изплащане на дълга (чл. 365 до чл. 367 от ЗЗД).Извънсъдебни мерки включват писмено напомняне - чрез писмо, имейл или есемес, подсещане по телефона, лични посещения и преговори за графика на разплащане. Тези разходи обикновено са за сметка на самите фирми събирачи.Няма специална нормативна уредба или официални етични правила, които да уреждат изрично тази процедурата при събиране на дългове.

Когато колекторските фирми не успеят да съберат дълга по извънсъдебен начин, единствената законна алтернатива е да заведат съдебно дело.Когато не докажат претенциите си в съда, ще платят разноските по процеса, включително тези, които е направил длъжникът/държавни такси, адвокатски хонорар/.

Важно е да се има предвид, че често кредиторите или фирмите, на които е прехвърлен дългът или пък е възложено неговото събиране, се опитват да събират вземания, погасени по давност.Добре е длъжникът да потърси компетентна правна помощ своевременно, за да защити правата и интересите си успешно.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Нереално завишена сметка за ток - способ за защита

сметка за токКогато сметката за ток се окаже нереално завишена спрямо действително разходваното количество, средство за защита е завеждане на иск пред компетентния съд. Исковата претенция е срещу съответното електроразпределително дружество, за установяване недължимостта на така претендираните суми за заплащане.

Фактурите за заплащане на консумирана електроенергия се издават на базата на констативни протоколи за разходвана електроенергия. Тези констативни протоколи нямат обвързваща съда сила /защото са частни свидетелстващи документи/, следователно тежестта на доказаване в този съдебен процес е на електроразпределителното дружество.

Електроразопределителното дружество следва да ангажира доказателства, които да установяват основанието и размера на претендираната сума за заплащане от потребителя на електроенергия.Предмет на доказване ще бъде и дали конкретното измервателно устройство /електромер/ е отчитало правилно разходваната електроенергия. Когато се окаже, че отчетите по електромера на са коректни, то ще се доказват и причините за тези несъответствия.
Възможно е за да докаже дължимостта на претендираните суми за заплащане,електроразпределителното дружество да се опита да докаже външно вмешателство върху устройството, поради което измервателното устройство не отчита коректно разходваната електроенергия за даден имот, както и да докаже, че това вмешателство е извършено от страна на потребителя на електроенергия/ чрез всякакви доказателствени средства, вкл. свидетески показания/.

Когато електроразпределителното дружество не докаже по безспорен начин виновно поведение от страна на потребителя /напр. - манипулация на електромера/, но се установи, че електромера не е функционирал правилно, поради което начисленията не са коректни, отговорността за това следва да се понесе от електроразпределителното дружество. Следователно, сметката да бъде коригирана.

Измервателни устройства, включително електромерите са собственост на електроразпределителното дружество, а не на отделния потребител, поради което собственикът носи отговорност за тяхната изправност.Когато същите са неизправни търпи съответните последици.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

Застрахователен договор

insuranceЗастраховането е инструмент за защита на имуществените и неимуществени интереси на физически и юридически лица при настъпване неблагоприятни събития със случаен характер.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето получаващо лице застрахователно обезщетение или застрахователна сума, а застрахования се задължава да заплати премия. Договорът е двустранен, възмезден, формален.

Застрахователното правоотношение се характеризира с две съществени задължения :

  • задължение на застрахования да заплаща застрахователната премия;
  • задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да заплати застрахователното обезщетение.

Видове застрахователни договори, според правния им характер:

  • задължителни - установени със закон или по силата на международен договор, ратифициран и влязъл в сила в Република България
  • доброволни

Видове застрахователни договори, според обекта на застраховане:

  • имуществени застраховки – обект на имуществените застраховки могат да бъдат движими и недвижими вещи.
  • застраховки на отговорности - ОГО, професионални, ОП, ОР и др.
  • Застраховки живот и злополука – обект са лични блага на физическите лица – здраве, живот и телесната цялост.

Видове застрахователни договори, според броя на застрахованите обекти/лица:

  • индивидуални
  • групови

Страни – застраховател и застрахован. Застрахован може да бъде всеки. Застраховащият е страна по договора и дължи застрахователните премии, предмет на застраховането обаче са блага (лични или имуществени) на друго лице – застрахован, който при настъпване на застрахователното събитие ще получи застрахователната сума. Застрахователят е търговец, тъй като застрахователният договор е абсолютна търговска сделка.

Задължения на застрахователя:

да предостави застрахователното обезщетение, т.е. при настъпване на застрахователното събитие, което засяга застрахователния риск, който е покрит да изплати застрахователно обезщетение при имуществените и застрахователната суми при личните застраховки.

Задължения на застрахования:

  • Да заплати застрахователната премия.
  • Да съобщи на застрахователя при сключването на договора и след това за обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и степента на риска.
  • Да не причинява събитието.
  • Само при имуществените застраховки – да подържа вещта в изправност като взема необходимите предпазни мерки.
  • Да съобщи на застрахователя за събитието и причините, които са го породили.
  • Да допусне застрахователя да направи оглед и да му даде необходимите документи и сведения, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.
  • Да съдейства на застрахователя за ограничаване на вредите.

Сключване и форма на застрахователния договор - прилагат се правилата на чл. 13 и 14 ЗЗД. Особености:
1/Офертата се прави най-често от застрахования, а не от застрахователя.
2/Офертата трябва да съдържа: а) благото, чиято закрила се търси; б) застрахователните рискове; в) застрахователната премията; г) застрахователната сума; д) другите съществени елементи.
3/Пораждането на действие на договора, включва и плащане на първата вноска, освен ако не е уговорено друго.Договорът е формален, сключва се в писмена форма за действителност. Застрахователната полица трябва да съдържа:1. имената и адресите на страните; 2. предмета на застраховката; 3. покрития риск; 4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; 5. застрахователната сума или начина на изчисляването й; 6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане; 7. датата и мястото на издаване;8. подписи на страните.

Застрахователен риск – без риск няма застрахователен интерес.Наличието на застрахователен риск е условие за действителността на застрахователния договор. Неговият размер е във връзка със застрахователната премия. Риск е възможността от накърняване на застрахованото благо от застрахователното събитие.

Особености на риска: За да има риск трябва да съществува опасност от накърняване на благото, ако опасността вече е настъпила или е отпаднала то риск няма;

  • Съществува несигурност и неизвестност по отношение на настъпването на опасността – това определя алеаторния характер на договора. Тази неизвестност може да е абсолютна (при застраховка при кражба) или относителна (при застраховка живот – ще настъпи събитието, но не е ясно кога).
  • Случайност – настъпването на риска трябва да е без проявление на съзнателната воля на заинтересованото лице.

Видове рискове:

Според източника:

  • от човешко действие;
  • от проявление на природни сили.

Според броя на събитията, който се покрива:

  • индивидуален , когато се покрива определен риск;
  • универсален, когато се покрива повече от 1 риск.

Рискове, които не се покриват:

  • изхабяване на вещта с оглед на нейното обикновено използване;
  • увреждане на вещта с оглед на нейни недостатъци;

 Договорът за застраховка и правата по него се погасяват със специална давност – 3 години. Общата 5годишна давност е валидна само при застраховката гражданска отговорност.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

Права и задължения на здравноосигурено лице

patient-centered-care

Право на:

  • достъпна и качествена здравна помощ;
  • информация за здравословното състояние и методите за лечението ;
  • първична извънболнична медицинска помощ;
  • специализирана извънболнична медицинска помощ;
  • медико-диагностични изследвания;
  • високоспециализирани медицински дейности;
  • дентална помощ;
  • болнична помощ;
  • лекарства за домашно лечение;

Ако не сте доволни от качеството на медицинската и дентална помощ, оказана Ви от договорен партньор на НЗОК/РЗОК, можете да подадете писмен сигнал до директора на районната здравноосигурителна каса по местоживеене, или до Управителя на Националната здравноосигурителна каса. В случай на неправомерно взета сума трябва да приложите и копие от финансовия документ, издаден от лечебното заведение.
Контролните органи ще извършат проверка за изясняване на фактите и ще получите писмен отговор на подадения сигнал.

Всеки пациент има право на информирано съгласие. Това означава да бъде своевременно уведомен за дадени състояния, да  му бъдат предоставени документи и различна медицинска информация в подходяща форма и обем, което дава възможност за избор на лечение.За лица под 18 години, лекуващият лекар трябва да уведоми родител, настойник или попечител.

Всеки здравноосигурен може сам да избере  личен лекар. От него той трябва да получи своята здравноосигурителна книжка, ако още няма такава. Когато имаме здравословен проблем, личния лекар е този, към който трябва да се обърнем за консултация, изследвания, домашно или болнично лечение, както и за предписване на лекарства.Ако се намирате в друго населено място, чуждо от родното ви, където се водите по адресна регистрация, и трябва да ви се окаже медицинска помощ, то можете винаги да потърсите всеки един общопрактикуващ лекар, който да ви окаже нужната медицинска помощ. Единственото, което трябва да направите в този случай е да предоставите на лекаря своята здравноосигурителна книжка.

Ако поради някаква причина не сте доволни от личния си лекар или  се местите да живеете на друго място, можете да смените лекаря си два пъти в годината – от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. За да направите това ви трябва специален формуляр, който може да закупите от книжарницата или пък направо може да си вземете от кабинета на новия си личен лекар. Може да го изтеглите и от сайта на НОИ – www.nhif.bg. С този формуляр се ходи при новоизбрания личен лекар, като в него се вписват вашите данни, както и тези на лекаря. Не е необходимо да уведомявам досегашния си личен лекар за извършената смяна.При наличие на здравословен проблем можете веднага да отидете при личния си лекар, който е длъжен да ви назначи лечение. В лекарския кабинет или на информация в клиниката, където работи личния лекар, трябва да има подробна информация за това кои категории граждани са освободени от потребителска такса при получаване на медицински и дентални услуги. Ако не попадате в тези категории, трябва да заплатите потребителска такса, чийто размер се определя с Постановление на Министерския съвет съгласно чл.37 от Закона за здравното осигуряване.

При нужда от изследвания: Личният Ви лекар ще ви изпрати на такива с нужното направление, което представяте в лабораторията. Направлението може да се използва до 30 календарни дни от издаването му. В лабораторията може да Ви поискат такса за вземане на биологичен материал.

Консултация при лекар специалист: В този случай личният лекар трябва да ви изпрати със специален талон-направление при лекар със съответната специалност. Направлението може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му. Съответно лекарят специалист провежда прегледа, след което ако има нужда от лечение, такова се назначава и може да се използва още един път направлението в рамките на календарния месец за вторичен преглед. За всяко посещение при лекаря се заплаща потребителска такса, определена с Постановление на Министерския съвет съгласно чл.37 от Закона за здравното осигуряване.

Домашно лечение: В този случай личният или специалист лекар/лекар по дентална медицина, назначава лечение. Той може да издаде болничен лист, чието продължение е 14 дни без прекъсване. Ако състоянието ми налага, след изтичането на този срок мога да бъде насочен към ЛКК.

При хронично заболяване: Личният лекар трябва да информира пациента си дали подлежи на диспансеризация при него или пък при лекар специалист. Съответно,  наблюдаващият лекар трябва да информира пациента си колко и какви изследвания са необходими за месеца. Той проследява хроничното заболяване.

Дентално лечение: Ако имате нужда от дентално лечение можете да отидете при всеки зъболекар, който е сключил договор със Здравната каса. На видно място в неговия кабинет трябва да са посочени дейностите, които извършва и как се заплащат – частично, напълно или не се заплащат от пациента и до каква възраст. Необходимо е да се занесе личната здравноосигурителна книжка, в която той вписва какви лечебни дейности от договорените със здравната каса ми е извършил. Ако тези дейности не са заплатени изцяло от НЗОК, пациентът доплаща необходимата сума. За всяко посещение при лекаря по дентална медицина се заплаща потребителска такса, определена с министерско постановление съгласно чл.37 от Закона за здравното осигуряване.

Лечение в болница: Личният лекар или лекар специалист изпраща пациента с талон-направление към избраната от него или пациента болница, която трябва да е сключила с РЗОК договор за лечение на съответното заболяване по клинична пътека. Направлението е валидно 30 дни до прегледа в диагностично-консултативния блок на болницата. НЗОК заплаща изцяло лечението ми по клинична пътека, заедно с лекарствата и консумативите, с изключение на някои скъпоструващи консумативи, които са изрично упоменати в алгоритъма на съответната клинична пътека.

Задължения на здравноосигурени:

  • да заплаща здравноосигурителните си вноски;
  • да носи личната си здравноосигурителна книжка винаги, когато посещавам личния си лекар или лекаря по дентална медицина;
  • да се явява на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;
  • да изпълнява предписанията на лекаря, както и изискванията за профилактика на заболяванията;
  • да спазва установения вътрешен ред на лечебното заведение, в което получавам медицинска или дентална помощ;
  • да уважава професионалното и човешкото достойнство на лекарите;
  • Не трябва да уврежда умишлено собственото си здраве или здравето на друг човек.

Настоящата статия има за цел да Ви информира за основни права и задължения на здравноосигурени лица.


адвокат Станислава Стоянова

Защита на потребителите

Закона за защита на потребителите /ЗЗП/и още няколко специални закона и наредби регламентират  защитата на потребителите. 

zashtitanapotrebitelite

   Административен орган, натоварен с контрола и дейността по защита на потребителите е Комисия за защита на  потребителите. Цел  - Устойчива и ефективна защита на правата на потребителите и техните икономически интереси.

Комисията за защита на потребителите осъществява дейността си в следните основни направления:

  • създаване на условия за защита на основните права на потребителите;
  • надзор за обща безопасност на стоките и услугите на българския пазар;
  • защита на икономическите интереси на потребителите;
  • осигуряване защита на потребителите на туристическия продукт.

Комисията за защита на потребителите има следните правомощията:

  • осъществява контрол върху нелоялните търговски практики и способи за продажба;
  • предявява искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите;
  • осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на нормативните актове;
  • изготвя насоки или препоръки във връзка с неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност; препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност; води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност;
  • осъществява контрол върху етикетирането на генетично модифицирани организми като продукти или съставка на продукти при пускането им на пазара;
  • контролира спазването на изискването за наличие на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип при пускането на пазара и извършването на търговия с нови моторни превозни средства и ремаркета, с нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и ремаркета;
  • осъществява контрол върху максимално допустимото съдържание на вредни съставки в цигарите;
  • осъществява контрол върху предлагането и предоставянето на потребителски кредити;
  • осъществява контрол върху електронната търговия;
  • осъществява контрол върху предлагането и предоставянето на финансови услуги от разстояние;

Комисия за защита на потребителите се сезира с ЖАЛБА, съдържаща следните реквизити:

  • наименованието на институцията, до която е адресирана жалбата
  • имена,ЕГН и адрес на жалбоподателя
  • име и адрес на търговеца, ЕИК,  срещу когото е жалбата
  • конкретно формулиран проблем или искане
  • документи, удостоверяващи покупко-продажбата

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

 

Права и задължения на ученика

ucheniciПравата и задълженията на ученика  са определени в Правилник за прилагане на Закона  за народната просвета, както и от вътрешен правилник, утвърден от директора на съответното училище.

Ученикът има право:

  • да избира училището, профила или професията, както и учебните предмети, предвидени в учебния план, като избираеми, при спазване изискванията на нормативните актове;
  • да получава информация по въпроси, свързани с неговото обучение, относно правата и задълженията му в училище, правилата за вътрешния ред и училищната дисциплина – при постъпването му в училище, в началото на всеки учебен срок и при поискване;
  • да бъде консултиран във връзка с професионалното му ориентиране и развитие, да бъде насочван, стимулиран и подпомаган, в съответствие с неговите потребности, желания и способности;
  • да се обучава и възпитава в здравословна и сигурна среда, както и да получава защита при накърняване на правата и достойнствата му;
  • да се ползва от формите за насърчаване на равния достъп до образование при условия и по ред, определени в нормативен акт;
  • да ползва безплатно училищната материално-техническа база по ред определен от директора на училището в учебно и неучебно време за развитие на интересите и способностите си;
  • да участва в извънкласни и извънучилищни дейности, в това число форми на ученическо самоуправление;
  • да бъде поощряван с морални и материални награди за високи постижения в учебната, извънкласната и извънучилищната дейност и за приноса си за развитието на училищната общност;
  • да дава мнения и предложения по отношение на организацията и провеждането на цялостната училищна дейност;
  • да участва, включително с присъствието на родител, при решаване на въпроси, засягащи негови права и интереси;
  • да получава от учителите в регламентираното за това време консултации при организиране на самостоятелната си подготовка и съобразно специфичните си потребности;
  • да получава стипендия при условия и по ред, определени с нормативен акт на МС;
  • да приключи учебния срок или година по уважителни причини предварително, но не по- рано от 30 дни преди техния край.

Ученикът може да отсъства от училище по уважителни причини:

  • При представяне на медицинска бележка или документ от спортния клуб, в който членува.
  • До три дни в една учебна година с уведомление от родителя.
  • До 7 дни в една учебна година с разрешение на директора на училището въз основа на писмена молба от родителя.

За по- активно участие на учениците в цялостния УВП и създаване условия за личностна изява на учениците съобразно интересите и възможностите им в училище се изграждат:

  • Ученически съвет на класа, който съвместно с класния ръководител планира и организира дейността за часа на класа и проявите в класа. Съставът на съвета се определя от учениците чрез демократичен избор до 10 Октомври;
  • Ученически съвет на училището който се изгражда до 15 Октомври с по един представител от всеки класен съвет. Той избира свое ръководство, чийто брой и състав се определя от членовете на съвета; участва при планиране на възпитателните дейности; при създаване на извънкласни и извънучилищни форми на дейност
  • Ръководството на училището създава необходимите условия за нормална работа на Ученическия съвет и при поискване му оказва организационна и методическа помощ;
  • От страна на училищното ръководство връзката и взаимодействието с Ученическия съвет се осъществява от педагогическите съветници;
  • Председателят на ученическия съвет на училището участва в заседания на Педагогическия съвет при разглеждане на проблеми, свързани с масовия спорт и туризъм, празниците и ритуалите в училище, социалното и рисково поведение на учениците, здравословния живот на учениците и проблеми, свързани с успеха и поведението на учениците.

За създаване на ред и дисциплина в училището ученикът е длъжен:

  • да съхранява авторитета на училището и да допринася за развитие на добрите му традиции;
  • да не отсъства от учебните часове без уважителна причина за присъствените форми на обучение;
  • да се явява в училище с облекло и във вид, които съответстват на положението му на ученик и на добрите нрави;
  • да носи отличителния знак на училището, който е описан в правилника за дейността на училището;
  • да уважава и да не накърнява честта и достойнството на другите, както и да не прилага физическо и психическо насилие;
  • да не участва в хазартни игри, да не пуши, да не употребява наркотични вещества и алкохол;
  • да не ползва мобилен телефон и други технически и електронни средства по време на час без разрешение на учителя;
  • да не пречи на учителя при и по повод изпълнение на служебните му задължения, както и на съучениците си по време на учебните часове;
  • да не носи оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност;
  • да не бъде на обществени места без придружител в съответствие с изискванията на Закона за закрила на детето;
  • да опазва материално-техническата база и чистотата на територията на училището;
  • да носи ученическата си книжка в училище и да я представя при поискване на учителя или директора;
  • да носи ученическата си лична карта в училище и извън него;
  • да идва на училище 15 мин. преди започването на учебните занятия;
  • да заема мястото си в учебната стая след биенето на първия звънец;
  • да не нарушава реда и дисциплината по коридорите и стълбищата;
  • когато не е подготвил урока или домашната си работа, да съобщава това на учителя в началото на часа, с молба да бъде извинен, но не повече от два пъти по един учебен предмет за даден учебен срок /извинението не важи за предварително обявена контролна или класна работа!/;

За неизпълнение на задълженията си, определени с Правилника за прилагане на ЗНП, Правилника за вътрешния ред на училището, както и за допуснати неизвинени отсъствия, на ученикът се налага наказание:

  • Забележка.
  • Извършване на дейности в полза на училището в свободното от учебни часове време.
  • Предупреждение за преместване в друго училище.
  • Преместване  в  друго училище.
  • Преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение – за ученици, навършили 16 годишна възраст.

Дейностите в полза на училището  не трябва да са такива, които с оглед на естеството или интензивността си не са съобразени с възрастовите особености и здравословното състояние на учениците или унижават тяхното достойнство.

В началото на учебната година на  ученика се предоставя възможност да се запознае с   вътрешния правилник след което го подписва.

 

Права на гражданите при осъществяване на видеонаблюдение

hiden videoВъв връзка с масовото навлизане на видеонаблюдението във всички сфери на живота все по-актуален става въпросът за защитата на неприкосновеността на личността и личния живот.

Съгласно чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България: "Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Право да извършват видеонаблюдение имат:

  • Търговци или юридически лица, както и техни звена за самоохрана, които са лицензирани за извършването на частна охранителна дейност;
  • Държавни институции, на които се налага да извършват видеонаблюдение за изпълнение на своите функции;
  • Във всички останали случаи видеонаблюдение може да бъде извършвано само при наличие на нормативно основание или при Ваше изрично съгласие.

Гражданите задължително се уведомяват чрез информационни табла, поставени на видно място, за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да се уточнява тяхното местоположение. В случай че те не са възразили пред администратора за обработването на личните им данни, по този начин се приема, че същите са предоставили своето съгласие по смисъла на Закона за защита на личните данни техни лични данни да бъдат обработвани чрез технически средства за видеоконтрол.

Когато целта на видеонаблюдението е контрол на работния процес и спазване на работното време, администраторът може да извършва видеозапис чрез средства за наблюдение на своите работници/служители само при наличие на нормативно основание за това или при дадено изрично съгласие от лицата - обект на видеонаблюдението.

В случай че спрямо Ваш недвижим имот се извършва видеонаблюдение от камери, разположени в съседен имот с охранителна цел, може да се обърнете към следните структури на МВР: Главна дирекция "Охранителна полиция " и областните дирекции на МВР, тъй като действията на лицата във връзка с осъществяване на видеозаснемане с охранителна цел са регламентирани в Закона за частната охранителна дейност и контролът върху дейностите по този закон е възложен именно на тях.

Защита срещу незаконно видеонаблюдение:

Имате право да възразите пред осъществяващия видеонаблюдение, че не желаете да бъдете сниман. Той следва да преустанови видеонаблюдението, ако не може да докаже законно основание.
Когато не сте дали съгласието си за осъществяване на видеонаблюдение и не са налице условията, при които могат да Ви снимат без позволението Ви, е засегната неприкосновеността на личните Ви данни и имате следните възможности:

I.Да обжалвате действията на администратора на лични данни пред съответния административен съд.

II.Когато в резултат на тези действия има претърпени вреди - Граждански иск срещу нарушителя.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок

razumenrok

Правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е съществен елемент на концепцията за справедлив съдебен процес. 

В Закона са съдебната власт е предвидена процедура, чрез която гражданите и юридическите лица могат да подадат заявление срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делата в разумен срок.

Право да подават заявление имат:

  • страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;
  • обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

Към заявлението се прилага и Декларация по чл.60 б, ал.2 от ЗСВ, че не е предявено друго искане за обезщетение за същото нарушение и  че обезщетение не е изплатено по друг ред.

Срок за подаване на заявлението: 6 /шест/ месечен срок от приключване на съответното производство.Такси не се дължат.

Процедурата за разглеждане на завлението: Проверката се извършва от Инспектората към Висшия съдебен съвет / срок за проверка - 4 месеца от датата на подаденото заявление/.Резултатите от проверката се описват в  констативен протокол. Така изготвен констативният протокол заедно с постъпилото заявление се изпраща на министъра на правосъдието. 

Когато се констатира нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, министъра на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението.Обезщетението се изплаща въз основа на сключено споразумение. Максималният размер на обезщетението предвидено по реда на тази процедура  е 10 000/десет хиляди/лева. Лицата получили обезщетение по тази процедура, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.


 

Връчване на призовки и съдебни книжа

prizovkaДействията по призоваването и връчването на съдебни книжа са насочени към защита на правата на лицата, участващи в съдебните производства. Тези процедури обезпечават правото на страните по делата да бъдат информирани за действията на съда и насрочените съдебни заседания.

Обикновено призовките се връчват на посочените в тях лица няколко седмици предварително. Има случаи, когато призоваването се извършва и в по-кратки срокове, но при всички положения трябва да се спазват посочените в процесуалните закони разпоредби, отнасящи се до тази процедура (за страните по делата призоваването се извършва най- късно една седмица преди заседанието). Предварителното връчване на призовките дава възможност на гражданите и юридическите лица да се подготвят за насрочените съдебни заседания и да упражнят правата си в рамките на съдебните процедури.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРИЗОВКАТА

  • съдът, който я издава;
  • номерът на делото и годината на образуването му;
  • името и адресът на призованото лице;
  • качеството, в което лицето е призовано;
  • мястото, датата и часът на заседанието;
  • последиците от неявяването.

КАК СЕ ВРЪЧВАТ ПРИЗОВКИТЕ?
Призовките се връчват от съдебни служители, работещи в служба „Връчване на призовки и съдебни книжа". В определени от закона случаи връчването на призовки и съдебни книжа, може да бъде извършено чрез службите на Министерство на вътрешните работи или Министерство на правосъдието, чрез общината или кметството по местоживеене на адресата. Възможно е връчването да се осъществи чрез работодателя, а също така по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. В случаите, когато е необходима експедитивност законът позволява призоваването да се извърши по телефона или чрез
факс, което се отразява от съдебните служители по надлежен начин.
Гражданският процесуален кодекс урежда и процедурите по връчването на съдебни документи чрез залепване на уведомление на адреса на получателя и чрез публично обявление в Държавен вестник. Първата процедура се прилага, когато даден ответник не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда (съответното в общината), както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
Връчването чрез публично обявление в Държавен вестник се прилага, когато ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, като публикацията следва да бъде направена най-малко един месец преди заседанието. И в двата случая при неявяване на призованата стран
а съдът й назначава особен представител.

КОЙ МОЖЕ ДА ПОЛУЧИ ПРИЗОВКИТЕ?
Призовките може да бъдат адресирани до ищец, ответник, тъжител, жалбоподател, трета заинтересована страна, подсъдим(обвиняем), вещо лице или свидетел. Освен на изброените, законът позволява съдебните документи да се връчват и на други лица:

  •  на посочени по делото съдебен адресат или пълномощник(по граждански дела);
  •  на защитник или повереник на страна в наказателен процес;
  •  на пълнолетен член от семействотона призования;
  •  на съсед, съквартирант или друго лице(упоменато в Наказателно процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс), което поеме задължение да предаде призовката на адресата.

Връчването се удостоверява с подписа и имената на връчителя, както и посочване на лицето - получател.
Предвидена е и процедура за оформяне на отказ за получаването.

КАКВО ОЩЕ МОЖЕ ДА ВИ ВРЪЧИ ПРИЗОВКАРЯ?
Когато сте страна в граждански спор или наказателно производство, освен призовка съдебният служител може да Ви връчи и препис от документ по дело:

  •  по наказателни дела - преписи от обвинителен акт,тъжба, въззивна жалба или протест;
  •  по граждански дела - преписи от искова молба, от постъпил отговор на ответната страна, от въззивна жалба и др.;
  •  съобщение с указания на съда (например с указания за отстраняване на нередовности в депозирана искова молба);
  • съобщение за обявен съдебен акт.


Отказа да се приемат съдебните призовки и други книжа на практика води до увреждане на Вашите права. От една страна, съществува законова възможност производството да се проведе във Ваше отсъствие, като в този случай при постановяване на своето решение съдът не би могъл да вземе предвид становището Ви в спора. От друга страна, когато присъствието Ви в съдебната зала е наложително, спрямо Вас могат да бъдат наложени принудителни мерки.

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ

  •  Когато сте страна по граждански спор и живеете или заминете за повече от един месец в чужбина, в случай, че нямате пълномощник по делото в Република България, сте длъжни да посочите лице - съдебен адресат, в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията.
  •  Когато сте страна по граждански спор и отсъствате повече от един месец от адреса, който сте съобщили по делото или на който веднъж Ви е връчено съобщение, сте длъжни да уведомите съда за новия си адрес.
  •  При неизпълнение на посочените по-горе задължения всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
  •  Когато се явите в съда като свидетел по дадено дело, но разглеждането на същото се отложи без да сте разпитани, трябва да запомните датата и началния час на следващото съдебно заседание, тъй като няма да получите друга призовка и съда ще счете че сте редовно призован за следващото съдебно заседание.

Настоящата статия има за цел да Ви информира за основни моменти от процедурата на връчване на съдебни призовки и книжа и не представлява правен съвет.

адвокат Станислава Стоянова

Обжалване на Електронен фиш

elektronen fish  Съгласно ЗАНН, електронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Обжалване на Наказателни постановления

   Наказателните постановления са актове, с които завършва извънсъдебната фаза на административнонаказателно производство. То се състои от:

1/ Съставяне на АКТ за установяване на административно нарушение.

2/ Налагане на административно наказание чрез издаването на наказателно постановление.

   Когато Ви връчат наказателно постановление с което Ви е наложена административна санкция и смятате, че:

  •  вината не е Ваша;
  •  описаната фактическа обстановка не отговаря на реалната такава
  •  нарушена е процедурата за издаване на акта.

В такъв случай, се възползвайте от правото което имате, а именно: 
Да оспорите наказателното постановление.

objalvane na nakazatelno postanovlenieВ 7/седем/ дневен срок от връчването на Наказателното постановление имате право да подадете жалба. Жалбата следва да бъде изготвена в писмена форма и в нея следва да бъдат посочени трите имена на нарушителя, ЕГН и адрес за призовавне . Следва да бъде адресирана до районния съд по местоизвършване на нарушението, както и да бъде посочено наказателното постановление, което се обжалва. В жалбата се посочват неизяснени обстоятелства и доказателствата, които следва да се събират и проверяват, както и в какво се състои порокът на атакуваното наказателно постановление. Към жалбата се прилагат и писмени доказателства, когато има такива. Жалбата се подписва от жалбоподателя. Жалбата се подава до районен съд чрез административнонаказващия орган издал постановлението.Съдът е длъжен да издири обективната истина и да извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление. Насрочва дата за съдебно заседание и уведомява за това с призовка. Съдът разглежда делото и се произнася с Решение, с което може:

  • да потвърди;
  • да измени;
  • да отмени наказателното постановление.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред горестоящия съд /последна инстанция/ , чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
    Когато не оспорите наказателното постановление в законоустановения срок, същото влиза в сила и наложената административна санкция в наказателното постановление ще породи своите последици. Административнонаказващият орган ще извърши конкретни действия / в зависимост от наложеното наказание: глоба, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност/ по привеждане на административното наказание в изпълнение.

 Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Казусите са различни и съответно защитата при всеки отделен случай е различен.

адвокат Станислава Стоянова