Завещание - съставяне и действие.

zaveshtanie

Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено завещател. С него то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице. Завещанието има действие за след смъртта на завещателя.

Трябва да се каже, че има някои законови ограничения, които не могат да бъдат преодолени чрез завещание. Ако завещателят например има живи роднини по права линия – деца, съпруг/а, родители, той не може да ги лиши напълно от възможността да получат част от имуществото му, дори и чрез завещанието да е оставил всичко на друго лице (лица). Законът предвижда така наречените запазени части, които се полагат на посочените роднини независимо от волята, описана в завещанието.

Завещанията са два вида – собственоръчни и нотариални.

Собственоръчно завещание
Всеки собственик на имущество по всяко време може да напише собственоръчно завещание, чрез което в свободен текст да определи как да се разпредели личното му имущество след смъртта му. За да е валидно такова завещание, то трябва да е написано ръкописно и лично от лицето, което завещава имуществото си. Собственоръчни завещания, написани на машина и компютър, дори и да са подписани ръкописно, са невалидни. В завещанието задължително трябва да са посочени денят, месецът и годината, когато е съставено. Датата също трябва да е написана лично от завещателя и може да се постави както в началото, така и в края на текста, но преди подписа. Най-отдолу трябва да е положен собственоръчният подпис на завещателя.

Всичко написано след подписа не е част от завещанието. В собственоръчното завещание не е необходимо да се цитират каквито и да било законови текстове, членове или разпоредби, нито да се описват подробни паспортни данни. Достатъчно е ясно, категорично и недвусмислено да се разбира кой завещава, какво завещава и на кого го завещава. Важно условие е собственоръчното завещание да не е написано под какъвто и да е натиск, тъй като това е строго личен акт.

След написването на завещанието , то може да се съхранява от завещателя, от трето лице или от нотариус. Ако се съхранява при нотариус, завещанието се предава в затворен плик, съставя се протокол кой го предава (това може да бъде и лице, различно от завещателя) и се вписва в специален регистър. Когато наследството се открие (след смъртта на завещателя), всяка заинтересована страна може да отиде при нотариуса и да поиска обявяване на завещанието. Собственоръчното завещание може да бъде променено по всяко време от завещателя. Ако се окаже, че един собственик е оставил поредица от собственоръчни завещания, валидно е само последното – това, което носи най-късна дата.

Нотариално завещание
Неговото съставяне изисква изпълнението на редица формални условия. Всеки може да се яви при нотариус и да заяви, че иска да направи нотариално завещание. В този случай нотариусът е длъжен да провери самоличността и дееспособността на завещателя, т.е. дали той отговаря на законовите условия да може да завещава. При оформянето на самото завещание се изисква присъствие на двама свидетели. Завещателят устно излага пред нотариуса и свидетелите своята воля, след което нотариусът съставя завещателния текст, като в този случай текста е написан на машина или компютър, прочита го пред завещателя, за да се потвърди, че волята му е отразена правилно. Накрая завещателят и свидетелите се подписват, а нотариусът чрез своя подпис и печат удостоверява акта на съставяне на завещанието. Нотариалното завещание се вписва в службата по вписванията.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА САМОРЪЧНОТО ЗАВЕЩАНИЕ - из съдебната практика

Като строго формален акт, саморъчното завещание да бъде нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му - чл. 42, б. "б" ЗН. Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др. Дори и завещанието да е написано под диктовката на завещателя и да е прочетено в присъствието на свидетели и за това отклонение от чл. 25, ал. 1 ЗН да има оправдателни причини, не се санира порокът във формата му . Не прави действително машинописно изписаното завещание и саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано. Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена . Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни. Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност. При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него.

Друг елемент от формалното съдържание на саморъчното завещание е датата на съставянето му, към която дата се преценява дали съставителят е бил в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, т.е. дали е бил завещателно дееспособен. Датата има значение и при конкуренция между две завещания. Непълната дата е равнозначна на липса на дата, освен ако от текста на завещанието могат да се извлекат нужните данни за датата . Когато в завещанието фигурират две дати, то е действително само ако може едната дата да се приеме за начало на съставяне на завещанието, а другата-за негов край. Следва да се отбележи, че завещателят трябва да е съответно дееспособен през целия период, заключен между двете дати и че колкото по-отдалечени една от друга са те, толкова по-оборима става волята му.

Тъй като при завещателните разпореждания правното основание се покрива с мотива, неговото противоречие със закона и добрите нрави е изведено като самостоятелно основание за нищожност в текста на чл. 42, б. “в” ЗН, разбира се, ако се касае за т.нар. “решаващ” мотив. Конкретен пример за нищожно завещание поради противоречие със закона е това, с което завещателят задължава бенефициера да запази имуществото и да го завещае на трето лице. В случая не е съобразена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗН.
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или с тежест, които трябва да са възможно, за да е действително завещанието.

Освен това сбъдването на условието, респективно изпълнението на действието, възложено като тежест, трябва да са отнесени към времето след смъртта на завещателя .

Нищожни са тези разпореждания, които са обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя докато е жив.


Саморъчното завещание ще бъде нищожно и когато завещателят е бил принуден чрезфизически насилие да го състави (по аналогия от ЗЗД).
Обявяването на саморъчното завещание не е условие за неговата действителност.
Нищожното завещание не произвежда действие. То не може да бъде потвърдено. На нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето.
Унищожаемите завещания пораждат действие и за преустановяването му е необходимо произнасяне на съда по съответен иск или възражение. Исковата защита срещу унищожаемите завещателни разпореждания следва да бъде реализирана в тригодишен срок от узнаване на основанието за унищожаемостта, но не по-късно от 10 години след откриване на наследството. Чрез възражение имащия интерес може да атакува унищожаемото завещание по всяко време.
Първото основание за унищожаемост на завещанията е свързано със завещателната дееспособност . Тя е налице, когато завещателят е пълнолетен и е в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си . С подобна дееспособност категорично не разполагат поставените под пълно запрещение независимо по каква причина. В правната теория има различни становища по въпроса дали ограничено запретените могат да правят валидни завещателни разпореждания. Една част от тях отговарят отрицателно, считайки завещанието за строго личен акт, изключващ чужда помощ. Съдебната практика обаче възприема обратната теза, приемайки за решаваща конкретната фактическа възможност за разумни действия, а не юридическото ограничаване на дееспособността. Следва да се има предвид и това, че релеватна е дееспособността към момента на извършване на завещателните разпореждания, а не преди или след това.
Друго основание за унищожаемост споредгрешката, състояща се в несъответствие между външно обективираната и действителната воля на завещателя ,
до което несъответствие се е стигнало несъзнателно . Тук се има предвид грешка в общия смисъл - в лицето - бенефициер, в предмета. Грешката в името на бенефициера не опорочава завещанието, ако в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето. Грешката в мотива е изведена като самостоятелно основание в чл. 43, ал. 3 ЗН, който предвижда мотивът да е изразен в самото завещание и да е решаващ, т.е. единствено поради него да е направено завещателното разпореждане.
Измамата, когато е водеща причина за съставяне на завещанието, и насилието, изразяващо се в заплашване , годно да породи сериозен страх у конкретния завещател, са другите две основания за унищожаемост, регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. 
При съдебното установяване на действителността на завещателните разпореждания може да се премине от търсене на унищожаемост към искане за прогласяване на нищожност, без да е необходимо да се прави изменение на иска. За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави извод само въз основа на самото завещание, представено по делото.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова