Правен свят

Какво е мораторна лихва и кога се дължи?

lihva za zabavaПравната регламентация на мораторната лихва се съдържа в Закона за задълженията и договорите. Съгласно същия,  „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата."

Длъжникът е винаги в забава, когато е изтекъл определения падеж и все още не е изпълнил насрещната си престация. Ако страните не са посочили краен срок (падеж), за такъв се смята датата от получаването на покана от кредитора за изпълнение на насрещното задължение.

За да възникне законната лихва, освен, че длъжника трябва да е в забава законодателя изисква и насрещното задължение да бъде парично. Мораторната лихва е форма на договорната отговорност, специфична за паричните задължения.

Съгласно ЗЗД, размерът на законната мораторна лихва се определя от Министерския съвет.

След като длъжника изпадне в забава, той дължи мораторно обезщетение, защото кредитора неправомерно е лишен от възможността да ползва паричните си средства.

Законната лихва се начислява от първия ден на забавата до възстановяването на паричното задължение. Правото на кредитора на законна мораторна лихва възниква и без тя да е уговорена. Необходимо е само да има парично задължение и длъжника да е изпаднал в забава.

Лихвата може да възникне в следствие на правна сделка – договорна лихва ,възнаградителна лихва или без уговорка, по силата на закона – мораторна лихва . За да възникне договорна лихва, законодателя изисква тя да бъде изрично уговорена . Съгласно ЗЗД не може да се уговаря по-голям размер от този определен от Министерския съвет. Ако бъде уговорен по-голям размер, той ще се намали да законоустановения. По своята правна същност възнаградителната лихва представлява възнаграждение от длъжника за ползване на парични средства (капитал). Тя може да се определи като граждански плод, който се придобива периодично. За нейната валидност също се изисква да бъде в писмена форма.

Настоящата статия  не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Завещание - съставяне и действие.

zaveshtanie

Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено завещател. С него то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице. Завещанието има действие за след смъртта на завещателя.

Трябва да се каже, че има някои законови ограничения, които не могат да бъдат преодолени чрез завещание. Ако завещателят например има живи роднини по права линия – деца, съпруг/а, родители, той не може да ги лиши напълно от възможността да получат част от имуществото му, дори и чрез завещанието да е оставил всичко на друго лице (лица). Законът предвижда така наречените запазени части, които се полагат на посочените роднини независимо от волята, описана в завещанието.

Завещанията са два вида – собственоръчни и нотариални.

Собственоръчно завещание
Всеки собственик на имущество по всяко време може да напише собственоръчно завещание, чрез което в свободен текст да определи как да се разпредели личното му имущество след смъртта му. За да е валидно такова завещание, то трябва да е написано ръкописно и лично от лицето, което завещава имуществото си. Собственоръчни завещания, написани на машина и компютър, дори и да са подписани ръкописно, са невалидни. В завещанието задължително трябва да са посочени денят, месецът и годината, когато е съставено. Датата също трябва да е написана лично от завещателя и може да се постави както в началото, така и в края на текста, но преди подписа. Най-отдолу трябва да е положен собственоръчният подпис на завещателя.

Всичко написано след подписа не е част от завещанието. В собственоръчното завещание не е необходимо да се цитират каквито и да било законови текстове, членове или разпоредби, нито да се описват подробни паспортни данни. Достатъчно е ясно, категорично и недвусмислено да се разбира кой завещава, какво завещава и на кого го завещава. Важно условие е собственоръчното завещание да не е написано под какъвто и да е натиск, тъй като това е строго личен акт.

След написването на завещанието , то може да се съхранява от завещателя, от трето лице или от нотариус. Ако се съхранява при нотариус, завещанието се предава в затворен плик, съставя се протокол кой го предава (това може да бъде и лице, различно от завещателя) и се вписва в специален регистър. Когато наследството се открие (след смъртта на завещателя), всяка заинтересована страна може да отиде при нотариуса и да поиска обявяване на завещанието. Собственоръчното завещание може да бъде променено по всяко време от завещателя. Ако се окаже, че един собственик е оставил поредица от собственоръчни завещания, валидно е само последното – това, което носи най-късна дата.

Нотариално завещание
Неговото съставяне изисква изпълнението на редица формални условия. Всеки може да се яви при нотариус и да заяви, че иска да направи нотариално завещание. В този случай нотариусът е длъжен да провери самоличността и дееспособността на завещателя, т.е. дали той отговаря на законовите условия да може да завещава. При оформянето на самото завещание се изисква присъствие на двама свидетели. Завещателят устно излага пред нотариуса и свидетелите своята воля, след което нотариусът съставя завещателния текст, като в този случай текста е написан на машина или компютър, прочита го пред завещателя, за да се потвърди, че волята му е отразена правилно. Накрая завещателят и свидетелите се подписват, а нотариусът чрез своя подпис и печат удостоверява акта на съставяне на завещанието. Нотариалното завещание се вписва в службата по вписванията.

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА САМОРЪЧНОТО ЗАВЕЩАНИЕ - из съдебната практика

Като строго формален акт, саморъчното завещание да бъде нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му - чл. 42, б. "б" ЗН. Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др. Дори и завещанието да е написано под диктовката на завещателя и да е прочетено в присъствието на свидетели и за това отклонение от чл. 25, ал. 1 ЗН да има оправдателни причини, не се санира порокът във формата му . Не прави действително машинописно изписаното завещание и саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя.

Нищожно е и завещанието, което не е подписано. Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена . Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни. Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност. При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него.

Друг елемент от формалното съдържание на саморъчното завещание е датата на съставянето му, към която дата се преценява дали съставителят е бил в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, т.е. дали е бил завещателно дееспособен. Датата има значение и при конкуренция между две завещания. Непълната дата е равнозначна на липса на дата, освен ако от текста на завещанието могат да се извлекат нужните данни за датата . Когато в завещанието фигурират две дати, то е действително само ако може едната дата да се приеме за начало на съставяне на завещанието, а другата-за негов край. Следва да се отбележи, че завещателят трябва да е съответно дееспособен през целия период, заключен между двете дати и че колкото по-отдалечени една от друга са те, толкова по-оборима става волята му.

Тъй като при завещателните разпореждания правното основание се покрива с мотива, неговото противоречие със закона и добрите нрави е изведено като самостоятелно основание за нищожност в текста на чл. 42, б. “в” ЗН, разбира се, ако се касае за т.нар. “решаващ” мотив. Конкретен пример за нищожно завещание поради противоречие със закона е това, с което завещателят задължава бенефициера да запази имуществото и да го завещае на трето лице. В случая не е съобразена забраната на чл. 21, ал. 2 ЗН.
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или с тежест, които трябва да са възможно, за да е действително завещанието.

Освен това сбъдването на условието, респективно изпълнението на действието, възложено като тежест, трябва да са отнесени към времето след смъртта на завещателя .

Нищожни са тези разпореждания, които са обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя докато е жив.


Саморъчното завещание ще бъде нищожно и когато завещателят е бил принуден чрезфизически насилие да го състави (по аналогия от ЗЗД).
Обявяването на саморъчното завещание не е условие за неговата действителност.
Нищожното завещание не произвежда действие. То не може да бъде потвърдено. На нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето.
Унищожаемите завещания пораждат действие и за преустановяването му е необходимо произнасяне на съда по съответен иск или възражение. Исковата защита срещу унищожаемите завещателни разпореждания следва да бъде реализирана в тригодишен срок от узнаване на основанието за унищожаемостта, но не по-късно от 10 години след откриване на наследството. Чрез възражение имащия интерес може да атакува унищожаемото завещание по всяко време.
Първото основание за унищожаемост на завещанията е свързано със завещателната дееспособност . Тя е налице, когато завещателят е пълнолетен и е в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си . С подобна дееспособност категорично не разполагат поставените под пълно запрещение независимо по каква причина. В правната теория има различни становища по въпроса дали ограничено запретените могат да правят валидни завещателни разпореждания. Една част от тях отговарят отрицателно, считайки завещанието за строго личен акт, изключващ чужда помощ. Съдебната практика обаче възприема обратната теза, приемайки за решаваща конкретната фактическа възможност за разумни действия, а не юридическото ограничаване на дееспособността. Следва да се има предвид и това, че релеватна е дееспособността към момента на извършване на завещателните разпореждания, а не преди или след това.
Друго основание за унищожаемост споредгрешката, състояща се в несъответствие между външно обективираната и действителната воля на завещателя ,
до което несъответствие се е стигнало несъзнателно . Тук се има предвид грешка в общия смисъл - в лицето - бенефициер, в предмета. Грешката в името на бенефициера не опорочава завещанието, ако в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето. Грешката в мотива е изведена като самостоятелно основание в чл. 43, ал. 3 ЗН, който предвижда мотивът да е изразен в самото завещание и да е решаващ, т.е. единствено поради него да е направено завещателното разпореждане.
Измамата, когато е водеща причина за съставяне на завещанието, и насилието, изразяващо се в заплашване , годно да породи сериозен страх у конкретния завещател, са другите две основания за унищожаемост, регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН. 
При съдебното установяване на действителността на завещателните разпореждания може да се премине от търсене на унищожаемост към искане за прогласяване на нищожност, без да е необходимо да се прави изменение на иска. За извършването на завещателни разпореждания съдът може да прави извод само въз основа на самото завещание, представено по делото.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

Прекратяване на учредено право на ползване по съдебен ред по искане на собственика

453100-CourtJudgeJustice-1350525256-507-640x480Правото на ползване е ограничено вещно право, което собственника на вещта учредява в полза на друго лице /ползвател/ при спазване на установените от закона условия. Нормативно е уредено в Закона за собствеността.
Правото на ползване се учредява с нотариален акт, който се вписва в имотния регистър в Агенцията по вписванията. Това може да бъде нарочен нотариален акт (предмет на договора е учредяване на правото на ползване) или клауза от договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот (дарение, продажба, договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане), с която се запазва право на ползване върху прехвърляемия имот или част от него в полза на прехвърлителите. При последващо прехвърляне на имота правата на ползвателя се запазват, имотът се прехвърля заедно с тях и приобретателят (купувачът) е длъжен да ги търпи, зачита и да не създава препятствия за тяхното упражняване, докато не бъдат прекратени по предвидените в ЗС начини. Правото на ползване може да бъде учредено в полза на физическо или на юридическо лице, за определен срок или пожизнено, респ. до прекратяването на юридическото лице.
По своето съдържание правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават нейните плодове, добивите от нея (реколта, наем), без тя да се променя съществено. Ползвателят има и задължения – да плаща разноските, свързани с ползването, включително местните данъци и такси; да пази и поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, без да носи отговорност за овехтяването и изхабяването й вследствие на обикновената й употреба; да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии, но само ако не е уговорено друго; да съобщава на собственика за всяко посегателство срещу имота.

Правото на ползване не може да бъде прехвърляно или отчуждавано от ползвателя. Единственият начин ползвателят да бъде заменен от друго лице или да бъде „добавено" друго лице като ползвател е настоящият ползвател да заяви отказ от правото си изцяло или частично и собственикът на имота да учреди наново право на ползване върху целия имот или част от него в полза на друго лице.

Прекратяване правото на ползване:

- ако е учредено за определен срок – с изтичането на срока;
ако е учредено в полза на физическо лице пожизнено – със смъртта на ползвателя; правото на ползване не може да бъде наследявано;
 - ако е учредено в полза на юридическо лице без да е посочен срок – с прекратяването (заличаването) на юридическото лице;
с унищожаването на имота (погиването на вещта);
ако не е упражнявано от ползвателя в продължение на 5 години;
 - ако ползвателят изрично се откаже от правото си на ползване с нотариално заверена декларация, която се вписва в имотния регистър;
 - по съдебен ред по искане на собственика.

Собственикът може да поиска от съда да прекрати правото на ползване при наличие на предвидените в Закона за собствеността предпоставки:

 - ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или със значително повреждане;
 - ако ползвателят не изпълнява свои съществени задължения;
 - ако ползвателят съществено променя вещта.

Законовият текст акцентира върху това, поведението на ползвателя да води до значителни, съществени последици за вещта. Това означава промените, извършвани от ползвателя в имота, да застрашават целостта, вида или предназначението на имота, например двустаен апартамент да бъде превърнат в едностаен или жилище да бъде преустроено в магазин.
Важна предпоставка за образуването на съдебно дело е предупреждението, което собственикът трябва да отправи до ползвателя. Законът не установява изрично изисквания към формата на това предупреждение. Необходимо е обаче да се докаже, че ползвателят е получил предупреждението и след това е продължил противоправните си действия. Затова с оглед доказване на съдържанието на предупреждението и момента на узнаването му от ползвателя най-често в практиката се използва формата на нотариалната покана.

Искът се предявява пред районния съд по местонахождението на имота. Ако той бъде уважен, правото на ползване се прекратява от момента на влизане на съдебното решение в сила.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

 

За какво да внимаваме при покупка на недвижим имот

House-for-saleВсе по-често се проявява сериозен проблем, свързан с масова задлъжнялост или неплатежоспособност, както за физически така и за юридически лица. Именно покупката на имот от такива задлъжнели собственици крие рискове.

Съгласно българското законодателство, когато купуваме недвижим имот от собственик, който има непогасени данъчни задължения, подлежащи на принудително събиране, сделката е относително недействителна за държавата. Това означава, че на един по-късен етап, когато държавата не успее да събере вземането си, може да развали сделката за да удовлетвори своето вземане.

При изповядване на сделката се попълва Декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК/Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/, в която продавачът декларира липса на данъчни задължения. Информацията в тази декларация не подлежи на проверка и законът разчита на честната дума и страха от  наказателната отговорност на продавача.Няма гаранция че тази декларация ще бъде попълнена коректно от продавачът. За да се предпазите от разваляне на сделката винаги изисквайте Удостоверение по чл.87 от ДОПК. С това удостоверение НАП отразява действително дали продавачът има такива задължения или не.

Когато купувате недвижим имот, обявявайте в нотариалния акт действителната му цена. Укриването на действителната цена е инкриминирано. Посочената в нотариалния акт цена на недвижим имот за страните по сделката и за трети лица е от съществено значение, защото когато някоя сделка бъде развалена и имотът бъде отнет от купувача, той ще получи обратно обявената сума, а не действително платената.

Нотариусите нямат задължението да изискват горепосоченото Удостоверение по чл.87 от ДОПК.Тяхното предоставяне е въпрос на добра воля от страна на продавача.

Проблемът с укриването на действителната цена и изповядването на сделки под пазарната оценка на имота касае и случаите в които продавачът е търговец, който е в несъстоятелност или в последсдтвие е изпаднал в такова. Пет години назад сделката може да бъде развалена от кредиторите на фирмата, когато е сключена при крайно неизгодни условия, т.е. под прага на пазарната цена. За да не се изпада в такава ситуация, трябва да се изисква Удостоверение от фирмата продавач, че тя не е в несъстоятелност.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

Поръчител по кредит - права, задължения, последици

Debt-BombПоръчителството по кредит е сериозен финансов ангажимент и към него не бива да се подхожда безотговорно.

Поръчителството възниква по силата на договор, който се сключва в писмена форма между банката и поръчителя. След като сложи подпис под договора, гарантът няма право да се откаже, освен ако на негово място не се включи друго лице с аналогична платежоспособност. Смяната на поръчителя се извършва в писмена форма, но само след съгласие от страна на банката. Поръчителят има право и на копие от договора за кредит. Причината е, че той трябва да е запознат с размера на кредита, за който ще гарантира, със срока и месечната погасителна вноска, както и с наличието на други поръчители.
Важно е да се знае, че законът не задължава банката да информира поръчителя, ако длъжникът забави изплащането на месечните си вноски. Затова често поръчителят с изненада установява, че кредитът, който гарантира, е обявен за предсрочно изискуем и че срещу него е образувано изпълнително дело. Това става или като получи покана за доброволно изпълнение, или като установи, че заплатата или банковата му сметка е запорирана.

Всеки може да бъде поръчител стига да е способен да се разпорежда с имуществото си.Това право нямат малолетните и пълно запретените.Затова те не могат да поръчителстват.Поръчителя трябва да бъде дееспособно лице.

С други думи,  поръчителят гарантира изплащането на дълг, от който не се е възползвал и по този начин се поставя в силно неравностойно положение. В случай че длъжникът спре да плаща задължението си, то трябва да бъде поето от поръчителя. 

Поръчителят отговаря за дълга с цялото си имущество, включително с недвижимата собственост. Отговорността е в същия размер и при същите условия, както за длъжника. Когато кредитът бъде разсрочен допълнително, това не удължава отговорността на поръчителя освен ако той не се съгласи. Поръчителството не спира да действа, ако банката прехвърли вземането си на друг кредитор.

Когато един длъжник не си плаща заема в срок и банката заведе дело за предсрочна изискуемост, съдебният изпълнител може да насочи изпълнението както към длъжника, така и към поръчителя, като избора зависи от него. Независимо от закъснението, искът може да е за цялата сума по задължението.Важно е да се знае, че поръчителството предполага солидарна отговорност, т.е. поръчителят е отговорен за дълга наравно с длъжника.Това неизгодно положение може да бъде избегнато, когато в договора за поръчителство се включи клауза, уреждаща поредността на събиране на вземането. Така банката може да се обърне за плащане към поръчителя едва след като първо е насочила претенцията си към длъжника.

Когато има няколко поръчители по един и същ дълг, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Затова е препоръчително да се договори такова разделяне или пък в договора с банката поръчителството да се ограничи само за част от дълга на длъжника, а не за цялата сума.

В случай, че се наложи да платите чужд дълг, законът Ви предоставя възможността да встъпите в правата на кредитора, който сте удовлетворил, т.е. Вие ставате кредитор на длъжника, за който сте гарантирал.Имате право по принудителен ред да търсите парите си. Целта на закона е да избегне неоснователното обогатяване на длъжника.
Освен основното задължение могат да се претендират и всички разноски за покриване на дълга, включително съдебните. Важно е да се знае, че преди да погасите задължението като поръчител, задължително трябва да уведомите за това длъжника. В противен случай искът , с който трябва да си върнете парите, няма да бъде уважен. Уведомяването цели банката да не получи два пъти това, което се дължи.

Когато смятате да станете поръчители,правете това само за хора, на които наистина имате доверие. Добре е да проучите доходите, работата, платежоспособността на кредитополучателя, а също и здравословното му състояние, защото през последните години много поръчители са били принудени да покрият задълженията на свои приятели, заминали в чужбина или прехвърлили цялото си имущество на трети лица."Пораженията" върху личните отношения при отказ от поръчителство са по-малко, отколкото последиците от поемането на огромен чужд дълг.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.

адвокат Станислава Стоянова

Запор на заплатата?! Как и защо се е стигнало до тук?

neprisestveno reshenieКогато се окаже, че притежаваните от Вас суми по банкови сметки или трудови възнаграждения са запорирани или имотите възбранени без да сте разбрали че срещу Вас е водено дело и е  постановено осъдително решение , а разбирате за това едва при връчената покана за доброволно изпълнение - ИМА СПОСОБ ЗА ЗАЩИТА, но трябва да се установи дали са налице законовите предпоставки за това във всеки конкретен случай.

Как и  защо се е стигнало до тук?

Отговор: НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ - правният режим на неприсъственото решение е често приложим способ за приключване на исковия процес в първата инстанция по искове с предявени претенции от напр: Топлофикация; Софийска вода; мобилни оператори; трудови дела и др.

Исковия процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение в две хипотези:

1/ санкционира се пасивното поведение на ответника, като иска се уважава срещу него;

2/санкционира се пасивното поведение на ищеца, като иска се отхвърля в полза на ответника.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалаване, но срещу него може да се подаде МОЛБА ЗА ОТМЯНА пред въззивния съд в едномесечен срок от връчването на самото решение. В много случаи длъжниците не получават решение , а разбират за образувано срещу тях изпълнително производство, и спрямо тях вече са приложени принудителни мерки - запори, възбрани ит.н. от съдия изпълнител.

Основания за отмяна на неприсъствено решение: Законът ги очертава в  три групи, поради които страната е била лишена от участие в делото.

I. съгласно чл.240, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябвя да докаже, че НЕ МУ Е НАДЛЕЖНО ВРЪЧЕН препис от исковата молба или призовките за съдебното заседание.

Спазена ли е процедурата по връчване на книжата по делото, подлежи на проверка. Начинът на връчване на съобщенията по делото се доказва с писмени доказателства, съдържащи се в кориците на делото, които установяват официално извършеното връчване.

Обикновено, не се узнава за връчено съобщение по делото , тъй като то не е било връчено ЛИЧНО. Чести са случаите, когато връчването е извършено и ЧРЕЗ ЗАЛЕПВАНЕ НА УВЕДОМЛЕНИЕ, а именно: когато лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Тъй като не рядко процедурите по връчване на съобщения не са спазени, следствие на което лицето не е узнало за воденото срещу него дело, има правен интерес  да се подаде МОЛБА ЗА ОТМЯНА на неприсъственото решение.

II. Основание за отмяна е НЕВЪЗМОЖНОСТ страната да узнае своевременно за връчването на препис от исковата молба или призовката поради ОСОБЕНИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. Има се предвид за случаи на връчване на книжа и призовки чрез другиго. Например: съобщението е връчено на съсед , но той не е предал съобщението на адресата, тъй като същия е отсъствал от адреса по една или друга причина и е узнал за съобщението когато вече са пропуснати предвидените в закона срокове за предприемане на процесуални действия.

III.Основание за отмяна е НЕВЪЗМОЖНОСТ  ЛИЦЕТО ДА СЕ ЯВИ ЛИЧНО ИЛИ ЧРЕЗ ПОВЕРЕНИК ПОРАДИ ОСОБЕНИ НЕПРЕДВИДЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО НЕ Е МОГЪЛ ДА ПРЕОДОЛЕЕ. Такива обстоятелства са от изключително изненадващ харастер, наример: внезапно тежко заболяване; природно бедствие или непредадено съобщение връчено чрез трето лице.

След отмяната на неприсъственото решение, делото се връща на първоинстанционния съд и се провежда исково производство с участието и на двете страни, с пълно събиране на доказателства, необходими за произнасяне на съдебно решение. Възстановява се възможността на неприсъствалата страна да организира защитата си и да направи своите възражения срещу насрещните претенции.

 Важно: Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова

 

 

Права на клиента и задължения на адвоката

     Адвокатската професия е специфична по своята същност. Нейното упражняване е нормативно  регламентирано и всеки адвокат е длъжен да спазва законовите изисквания.         

     В правова държава и в общество, основано върху върховенството на закона, адвокатът защитава правата и законните интереси на физически и юридически лица, които са му поверени в съответствие с действащото законодателство. Взаимоотношенията между адвокат и клиент се градят на основата на доверието. Във  всичките си дейности адвокатът не може да осъщесествява дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, възраст, лично или обществено положение, социално положение и на всякакви други признаци установени по закон.

    В писмен договор за правна защита и съдействие, се определят правомощията на адвокатът. Той е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, добросъвестно и своевременно.

Правата на клиентите са гарантирани от следните принципи:confidentiality

Принципът на конфиденциалност е законово установен - всички документи и кореспонденцията с клиентите са неприкосновени и не подлежат на проверка и изземване.

Свободна комуникация - свободното и ефективно общуване с клиентите допринася значително за успешния изход на делото и  клиентите имат правото да бъдат непрекъснато информирани за развитието на техния случай.

Удовлетвореност на клиента - всеки клиент заслужава максимално компетентно и ясно да му бъде разяснено с какви правни механизми разполага съобразно конкретния казус. Максимални резултати могат да бъдат постигнати когато всички факти и обстоятелства по съществото на правния проблем бъдат споделени с адвоката, съответно предоставени необходимите документи.  Количеството професионализъм  което се прилага, е винаги еднакво и всеки клиент може да разчита на най-добрата защита на неговите права и законни интереси.

Професионализъм - практически опит, и непрестанно поддържане и  повишаване на квалификацията.

 

 

Шофиране в нетрезво сътояние - последици и наказание

shofiranevnetrezvosustoianie  Алкохолът е лош шофьор и търпи предвидените в закона санкции...

  Управлението  на моторно превозно средство в нетрезво състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред,е престъпление /чл.343б НК/. Наказателната отговорност на извършителя е лична. 

Вида и размера на наказанието  което се налага  за този вид престъпление се определя в  зависимост от:

  • обществената опасност  на деянието;
  • подбудите за извършване на този вид престъпление;
  • смекчаващите вината обстоятелства;
  • отегчаващите вината обстоятелства;

 Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.343б, ал1 НК  е недопустимо по закон.

 Правото на защитник е гарантирано от закона - от момента на задържането или от момента на привличането в качеството на обвиняем, разследващия полицай разяснява правата съгласно разпоредбите на НПК. Защитникът участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия.

Когато няма законова пречка, по предложение на защитникът или прокурорът се изготвя проект за прекратяване на наказателното дело със споразумение. За повече информация прочетете тук.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект.Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.

адвокат Станислава Стоянова